Парижка вендета [bg]

Беше му приятно да върви по стъпките на историята. През една тъмна нощ на 1943 г. петима мъже бяха осъществили една необикновена мисия, чийто замисъл и значение Ашби успя да схване едва през последните три седмици. За съжаление на успеха на операцията бяха попречили действията на глупака, който в момента крачеше пред него. На това трябваше да се сложи край. Тук, още тази вечер. Предстояха далеч по-важни събития.

Изкачиха нисък хълм и навлязоха в горичка от дъбове, орехи и маслини. Отвсякъде ги обграждаше дълбока тишина. Не след дълго пред очите им се появи тъмният силует на параклиса „Санта Мария“. Манастирът около него беше построен през XI век — висок, тъмносив правоъгълник от слюдест гранит с дъсчен покрив и камбанария.

— Къде отиваме? — закова се на място корсиканецът. — Никога не съм идвал тук.

— Не познаваш този национален паметник? — подхвърли Ашби. — Всички жители на острова идват тук.

— Аз живея на юг. Там си имаме други природни забележителности.

— Казаха ми, че зад манастира има гробище — продължи Ашби и посочи вляво.

После пое напред по осветената от луната пътека. Наоколо не се виждаха никакви светлини. Най-близкото село се намираше на километри оттук.

Заобиколиха древната постройка и се отправиха към високия железен портал на гробището. Проучванията му сочеха, че средновековните жители на Кап Корс се радвали на доста голяма свобода, предоставена им от генуезките им господари. Населяващи северните части на острова, покрити с негостоприемни планини, те бяха печелили както от французите, така и от италианците. Властта държали две стари фамилии — Да Джентиле и Да Маре. В гробовете зад манастира от стотици години почиваха тленните останки на мнозина от тях.

Внезапно в мрака пред тях блеснаха три ярки снопа светлина. Електрически фенерчета.

— Кой е там? — извика корсиканецът.

Един от сноповете се повдигна нагоре и освети каменното лице на Гилдхол.

— Какво става? — рязко се извърна корсиканецът.

— Ще ти покажа — отвърна Ашби и му направи знак да върви напред.

Тръгнаха между множеството надгробни камъни, покрити с мъх. Спряха пред правоъгълен изкоп, осветен от фенерчетата. До Гилдхол стояха двама по-млади мъже с лопати в ръце. Ашби включи собственото си фенерче и го насочи към надгробния камък, но който пишеше Меневал.

— Член на фамилията Да Маре, живял през XVII век — обясни той. — Четиримата немски войници използвали гроба му за скривалище. Тук били закопани шест дървени сандъка, точно както пише във „Възелът на маврите“: кулата „Санта Мария манастирът, гробището, маркер, Меневал.