Парижка вендета [bg]

Торвалдсен дойде в стаята на Кай, за да почерпи сила. Времето за решителни действия беше настъпило. Бе планирал действията си дълго, бе внимавал за всеки детайл и вероятни ходове. Сега оставаше само да привлече Котън Малоун на своя страна. В един момент се изкуши да повика старата си приятелка Касиопея Вит, но после се отказа. Тя със сигурност щеше да се опита да го спре, да му посочи и други начини. Докато Малоун щеше да го разбере, особено след като научи за събитията, които се бяха разиграли през последните две седмици.

— Наполеон умира на пети май 1821 година, малко след шест вечерта — обърна се към Малоун той. — По думите на един наблюдател — „угасна като пламъка на газена лампа“. Погребват го на Света Елена, но през 1840-а ексхумират тялото му и го пренасят в Париж, където е погребан в Дома на инвалидите. Някои твърдят, че е бил отровен, други смятат, че е умрял от естествена смърт. Но това няма значение.

Очите му попаднаха на кълбото от върви, поставено на най-горната полица. Беше хвърчилото, което двамата с Кай бяха вдигнали във въздуха през един летен следобед. Отдавна, много отдавна. В душата му потрепна радост — рядко спохождащо го чувство, което го накара да се почувства прекрасно и същевременно неудобно. С усилие на волята той се овладя и продължи:

— Наполеон е плячкосвал с необяснима страст. На път за Египет завладява Малта, откъдето граби монети, произведения на изкуството, сребро, скъпоценности и злато за пет милиона франка от Ордена на Малтийските рицари. Историята твърди, че цялото съкровище отива на дъното на морето по време на битката в залива Абукир. Странно е как кръщаваме някои сражения, сякаш са били драматургичен епос. Така става и след морската битка през август 1798 година, когато англичаните разбиват френската флота. В нея загиват хиляда и седемстотин моряци, но въпреки това ние я кръщаваме като обикновен роман.