Парижка вендета [bg]

Негово величество мразеше Света Елена — една английска точка върху картата на света, къс скала, брулена от ветровете и дъждовете. Мнението му за острова затвор беше категорично: „Мрачно и непривлекателно място. Трябваше да си остана в Египет.

Въпреки страданията и трудностите на заточението той се крепеше от спомените за славното минало. „Направих всичко, за да превърна французите в първа нация на планетата. Имах амбицията те да надминат персите, гърците и римляните не само във военното дело, но и в областта на науката и изкуството. Франция се превърна в най-красивата и плодородна земя на планетата, готова да поеме управлението на света като древния Рим. И със сигурност щях да успея, ако не ми пречеха заговорници, конспиратори и хора с пари, но без морал. Не беше малко, че успях да управлявам по-голямата част от Европа, подчинявайки я на общи закони. С течение на времето, ръководени от едно справедливо, мъдро и просветено правителство, народите щяха да се обединят в общо семейство. Всеки отделен гражданин щеше да бъде подчинен на общите закони според личните си качества без никакви привилегии. Но имаше хора, на които това не се харесваше. Най-вече на лихварите, които експлоатират безумието и алчността на останалите. Моята главна цел беше завинаги да освободя Франция от дълговете, но те искаха обратното — да я натикат още по-дълбоко в пропастта. Заемите, които отпускат, не са предназначени за посрещане на текущите разходи, независимо дали са граждански или военни. Човек трябва да осъзнава докъде водят те, за да разбере опасността. Аз се борех срещу тях. Ако бях успял, финансистите никога не биха притежавали възможността да притискат правителствата и щяха да бъдат подчинени на обществото, а не на банкерите. Но ръката, която дава, винаги е по-силна от ръката, която взема. Парите нямат родина. Финансистите не са патриоти и нямат чувство за достойнство. Единствената им цел е печалбата.“