Парижка вендета [bg]

— Доста крайно решение — отбеляза Малоун.

— Но достатъчно ясно като послание към наследника на Рико, който проявява доста по-голяма сговорчивост.

Сам мълчеше и слушаше, смаян от промяната в живота си. Само преди две седмици той беше незначителен агент в Сикрет Сървис и се занимаваше с проследяването на съмнителни парични преводи, безнадеждно затънал в огромния лабиринт на електронните база-данни. На практика това бяха проверки на сведенията, получени от оперативни агенти. Самият той отдавна мечтаеше да се включи в оперативната работа, но никой не му предлагаше подобен шанс. Беше убеден, че може да се справи — за това свидетелстваше поведението му в книжарницата на Малоун, но сега, гледайки труповете на пода, изпита известни съмнения. Дали би могъл да убие тези хора, както го бяха направили Торвалдсен и Джеспър?

Безмълвно наблюдаваше как Джеспър разгъва два големи чувала до труповете. Фактически той никога не беше виждал застреляни хора. Не беше подушвал ръждивия мирис на кръвта, не беше надзъртал в безжизнено изцъклени очи. Дали можеше да се оправи с труповете, както го направи Джеспър, напъхвайки ги в чувалите спокойно и с някакво хладно безразличие?

— Кой е Греъм Ашби? — попита Малоун. — Сам ми спомена нещо за него, доколкото разбрах, по твое настояване.

В гласа му се долавяше загриженост и раздразнение.

— Аз мога да отговоря — обади се Сам. — Ашби е много богат, от стар английски род, наследник на огромно състояние. Никой не може да каже на колко възлиза то, защото повечето от активите му са скрити. Преди няколко години е било разкрито участието му в „Търсачи на изгубени антики“, група хора, които крадат вече откраднати произведения на изкуството и ги търгуват помежду си.

— Помня — кимна Малоун. — Заговори се за тях, когато откриха Кехлибарената зала.

— Заедно с още куп изгубени съкровища, намерени при претърсването на домовете на участниците — кимна Сам. — Ашби бил замесен, но нищо не било доказано. Армандо Кабрал работил за един от тях. Тези хора се занимавали с реалното колекционерство. — Той направи кратка пауза и добави: — Или с кражбите, в зависимост от гледната точка.

Малоун започна да включва.

— Ашби е имал неприятности, свързани с „колекционерството“ в Мексико Сити, така ли?

— Именно — кимна Торвалдсен. — Делото набирало сила. Елена Рамирес Рико била на прав път. Успяла да направи връзката между Кабрал и Ашби и затова се стигнало до решението да бъде ликвидирана.

— Има и още — подхвърли Сам.

Малоун се извърна към него.

— Ашби е свързан и с друга тайна групировка, която работи в по-големи мащаби.

— Твърдение на оперативния агент или заключение на уебдизайнера? — недоверчиво го погледна Малоун.