Плясъкът на крилете му [bg]

Сестра Врай вдигна глава.

— Хората в онова отделение са там, защото тяхната лудост е от един конкретен вид. Болестите в главата са толкова многообразни, колкото и болестите по тялото. Не би се опитал да убедиш счупен крак да зарасне, а някои пречупвания в умовете са почти същите. Не мога да сторя нищо за тях.

— Но можеш да сториш нещо за мен?

— Не знам. Тъкмо това се опитвам да разбера.

— Ако ѝ позволиш, лошо момче такова.

— Тихо, Поли.

— Тя обаче е права. — Кейл я дари с противна тънка усмивчица. — Наистина съм лошо момче.

— Казаха ми.

— Вършил съм ужасни неща.

— Да.

Настъпи тишина.

— Какво ще стане, ако хората, които плащат за мен, престанат да го правят?

— Лечението ти ще бъде прекратено.

— Това не е много мило.

— Не разбирам.

— Просто да спреш — след като още съм болен.

— И аз като всички други имам нужда от храна и жилище. Не принадлежа към ордена, който управлява Манастира. Теб ще продължат да те държат в благотворителното отделение, но ако аз спра да си плащам, ще ме изхвърлят.

— Да — каза Поли. — Ние не сме имали Изкупители, които да се грижат за нас цял живот.

Този път не беше поправена.

— Ами ако не те харесвам? — попита Кейл. Искаше му се да даде хаплив отговор на Поли, но не се сещаше за такъв.

— Ами ако аз не харесвам теб? — рече сестра Врай.

— Можеш ли?

— Да не те харесвам? Май си много убеден, че не бива.

— Имам предвид, да решиш да не ме лекуваш, ако не ме харесваш.

— Това притеснява ли те?

— В живота ми има много неща, за които да се притеснявам. Това дали ме харесваш, или не, не е сред тях.

При тези думи сестра Врай се засмя — приятен звънлив звук — и каза:

— Обичаш да остроумничиш. Боя се, че това е и моя слабост.

— Ти имаш слабости?

— Разбира се.

— Тогава как можеш да ми помогнеш?

— Срещал ли си много хора без слабости?

— Не чак толкова. Но нямам късмет в това отношение. Хенри Мъглата ми каза, че не бива да съдя хората въз основа на факта, че съм имал нещастието да попадна на толкова гадняри.

— Може пък да не е просто късмет. — Сега тонът ѝ бе по-хладен.

— Накъде биеш?

— Може да не е само въпрос на шанс — ужасните хора и ужасните неща, които са ти се случили.

— Все още не си казала какво имаш предвид.

— Защото не знам какво имам предвид.

— Има предвид, че ти си едно ужасно момченце, което създава проблеми, където и да отиде. — Поли пак остана непоправена. Сестра Врай смени темата.

— Хенри Мъглата твой приятел ли е?

— В Светилището човек няма приятели, само хора, които споделят същата съдба. — Това не беше вярно, но по някаква причина той искаше да я ужаси.

На вратата се почука.

— Влез — каза сестра Врай. Манастирският слуга изникна тихо в рамката. Неуверен и ядосан, Кейл стана, прекоси стаята и излезе на стълбищната площадка. После се обърна, канейки се да каже нещо, и видя как сестра Врай отвори вратата към спалнята и бързо я затвори след себе си. По целия път към своята стая той мисли върху това, което бе видял или си мислеше, че е видял: прост, боядисан в черно ковчег.