Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 119
Перейти на страницу:

Празна.

Той слезе долу и се обърна надясно. Хлапетата запълзяха към ъгъла като във филм за зомбита — сякаш се катереха едно връз друго, за да стигнат до нещото, с което се хранят. Майрън тръгна натам. Хлапетата му препречиха пътя. Майрън ги отблъсна встрани. Бяха предимно момчета, но имаше и няколко момичета за цвят. Всички те го поглеждаха с празни, невиждащи очи и продължаваха да се блъскат напред.

— Къде е Дебелия Ганди? Къде са момчетата от килията?

Никой не отговори. Продължаваха да се блъскат към същия ъгъл. Да не би да имаше врата или…

Дупка?

Хлапетата изчезваха в някаква дупка в бетонната стена.

Майрън започна да разбутва хлапетата по-бързо, дори когато това означаваше да е малко по-груб, отколкото му се искаше. Едно от тях започна да крещи и да го драска с нокти по лицето. Майрън го отблъсна. Започна да се придвижва като нападател от отбор по американски футбол, с наведено рамо, зад което влагаше тежестта на тялото си и ги разблъскваше, докато стигна до дупката.

Друго хлапе започна да се покатерва навътре.

Беше тунел.

Майрън сграбчи хлапето за гърба. Няколко други се блъскаха напред и се опитваха да стигнат до отвора. Майрън не поддаваше. Той издърпа хлапето и го завъртя с лице към себе си.

— Натам ли отиде Дебелия Ганди? С него ли бяха двете момчета?

— Всички трябва да излезем оттук — каза момчето и кимна. — Иначе ченгетата ще ни намерят.

Отново бяха започнали да ги избутват. Майрън трябваше да избере. Да се отмести встрани или…

Той скочи в дупката и се приземи на студения, влажен под. Изправи се и главата му се удари в бетона. За миг му причерня. Таванът на тунела беше нисък. Някой не толкова висок, колкото него, вероятно би могъл да се затича. Майрън нямаше този късмет.

Зад него прииждаха нови и нови хлапета.

„Трябва да вървя напред“, помисли си Майрън.

— Патрик! — извика той. — Рийс!

За миг той чуваше единствено дращенето на хлапетата, които се опитваха да се измъкнат през тъмния тунел. И тогава дочу нечий вик:

— Помощ!

Майрън усети как пулсът му се ускорява. Викът може и да беше кратък, само от една дума, но Майрън беше сигурен.

Акцентът беше американски.

Той се опита да ускори крачка. Тунелът вече беше претъпкан с момчета, които му препречваха пътя. Както и с момичета. Той се зае да се провира покрай тях.

— Патрик! Рийс!

Ехото отекна надалеч. Но никой не му отговори.

Височината и широчината на тунела постоянно се променяха. Неочаквано се появяваха всевъзможни завои. Стените бяха черни и стари, и мокри. Оскъдните приглушени светлини го правеха още по-зловещ.

От двете му страни, зад него и пред него имаше тийнейджъри. Някои избързваха напред, други изоставаха.

Майрън сграбчи един от тях малко по-грубо, отколкото беше искал, и го завъртя с лице към себе си:

— Накъде води този тунел?

— Към много места.

Майрън го пусна. „Много места. Жестоко.“

Той стигна до едно разклонение и спря. Някои от хлапетата тръгнаха наляво, други надясно.

— Патрик! Рийс!

Тишина. А после един глас, който звучеше американски:

— Помощ!

Надясно.

Майрън забърза към гласа, като с всички сили се опитваше да ускори крачка, без да удари главата си в тавана. От вонята започваше да му се повдига. Той продължи напред. Чудеше се кога ли са направени тези тунели — преди векове, може би. Цялото място изведнъж му заприлича на нещо от роман на Дикенс… и тогава видя напред в тунела двете момчета.

И един дебел мъж с широк жълт костюм.

Дебелия Ганди се обърна към него. Извади нож.

— Не! — извика Майрън.

От тях все още го деляха няколко тийнейджъри. Майрън се затича към двете момчета колкото може по-бързо, като държеше главата си приведена и се избутваше с всички сили с краката си.

Дебелия Ганди вдигна ножа.

Майрън продължи напред. Но знаеше, че все още е твърде далеч.

Ножът се спусна. Майрън чу писък.

Едно момче се свлече на пода.

— Не!

Майрън се спусна към тялото на пода. Жълтият костюм побягна. Това нямаше значение за Майрън. Започнаха да прииждат още хлапета. Майрън обгърна с тялото си наръганото момче.

Къде беше другото момче?

Ето го. Майрън протегна ръка и го сграбчи за глезена. Държеше здраво. Още тийнейджъри започнаха да се катерят по него. Майрън не изпускаше глезена. Той остана надвесен над наръганото момче, като използваше тялото си като щит. Откри прободната рана и с другата си ръка се опита да спре кървенето.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)