Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

Настроението в стаята се промени, и то не за добро. Всички бавно започнаха да се движат.

— Нямам нищо общо с това.

— Моля те, господин Болитар. Под достойнството ти е да лъжеш.

Панталон Едно извади дълъг нож. Същото направи и Панталон Две.

— Разбираш ли дилемата ми, господин Болитар? Щеше да е различно, ако ти и сътрудниците ти се бяхте свързали с мен по някакъв по-учтив начин.

Трети тип стана иззад компютъра си. Той също държеше нож.

Майрън се опита да го изиграе в главата си. Грабваш ножа на Панталон Едно, после атакуваш онзи вдясно…

— Можеше да дойдете да поговорим. Като бизнесмени. Можеше да помолите да направим размяната честно. Да се договорим. Можеше да измислим нещо заедно…

Не, няма да стане така. Твърде далече са един от друг. А и вратата е заключена…

— Но вие не направихте така, господин Болитар. Вместо това заклахте трима от моите хора.

Дерек извади нож. Джими също.

И накрая кльощавото хлапе извади едно мачете.

Шестима, всичките въоръжени, в една тясна стая.

— Как бих могъл да те оставя да си тръгнеш просто така? Как би изглеждало? Как ще ми повярват отново моите хора, че мога да ги защитя?

Може би ако се наведа, с един ритник назад… не, не. Първо трябва да взема мачетето. Но пък той е най-далече. Твърде много са, а мястото е твърде малко.

— Бих останал в стаята, за да наблюдавам развоя на събитията, но с този костюм? Нов ми е и много си го харесвам.

Нямаше начин. Започнаха да се приближават.

— Съобщете! — извика Майрън.

За миг всички спряха. Майрън се хвърли на пода и се стегна в очакване.

В този момент стената се взриви.

Звукът беше оглушителен. Стената се разруши така, сякаш Невероятния Хълк я беше разбил откъм улицата. Другите бяха неподготвени за случилото се, Майрън не чак толкова. Знаеше, че Уин ще измисли нещо. Мислеше си, че Уин ще успее да се промъкне покрай камерите. Не беше. Каза, че цяла вечер е наблюдавал залата. Беше открил коя е външната страна на тази стая. Вероятно беше поставил на нея някое мощно подслушващо устройство, за да знае кога да действа.

Някакъв динамит ли беше използвал, или ръчен противотанков гранатомет?

Майрън нямаше никаква представа.

Шок и ужас, бейби. Запазената марка на Уин.

Момчетата в стаята не знаеха от къде им беше дошло. Но скоро щяха да разберат.

Майрън бързо се раздвижи. От мястото си на пода той замахна с крак и повали единия от мъжете. Беше Панталон Две. Майрън сграбчи ръката, в която онзи държеше ножа. Панталон Две, под въздействие единствено на първичния си инстинкт, стискаше здраво. Това не беше проблем. Майрън се надяваше да направи така. Нямаше никакво намерение да се опитва да му измъкне ножа от ръката. Вместо това, Майрън хвана китката на мъжа и завъртя ръката му нагоре.

Острието, все така в ръката на мъжа, се заби в гърлото на Панталон Две.

Бликна кръв. И ръката се отпусна.

Майрън издърпа ножа докрай и чу влажен, засмукващ звук. Мигновено настана хаос. Прахолякът от срутената стена му пречеше да вижда добре. Майрън чу кашляне и викове. Явно суматохата беше привлякла вниманието на пазача в коридора.

Когато отвори вратата, Майрън връхлетя върху него. С един удар право в носа той го изпрати обратно в коридора. Майрън продължи след него. Не искаше да убива никого, освен ако не се налагаше. Изстреля му още един юмрук. Мъжът се олюля назад и се опря в стената. Майрън го сграбчи за гърлото и насочи върха на окървавения нож към дясното око на мъжа.

— Моля те!

— Как да стигна до подземието?

— Вратата вляво. Кодът е 8787.

Майрън го удари с юмрук в стомаха, остави го да се свлече на пода и побягна. Откри вратата, въведе кода и я отвори.

Неочакваната воня едва не го отблъсна назад. Познатият мирис е едно от нещата, които могат най-силно да накарат човек да изпита дежавю. Майрън се върна назад във времето, когато играеше баскетбол, към зловонния аромат в съблекалнята след края на играта, към количките за мръсно пране, натъпкани с напоените с пот чорапи, блузи и бандажи на младите спортисти. И все пак онази миризма след мач или тренировка напомняше за неотдавна чистите момчета, отдадени на баскетбола, а това й придаваше една сладка нотка — ако не приятна, то поне търпима.

Тази миризма не беше такава.

Беше прашна и гранясала, и ужасна.

Когато Майрън погледна надолу по стълбите, той не повярва на очите си.

Двайсет, ако не и трийсет тийнейджъри се разбягаха като плъхове, които си осветил с фенерче.

„Какво, по…?“

Подземието приличаше на ужасен бежански лагер. Имаше походни легла, одеяла и спални чували. Нямаше време да мисли за това. Майрън тръгна надолу по стълбите и видя килията.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?