Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 119
Перейти на страницу:

Нечий крак се стовари върху китката на Майрън. Вече не можеше да стиска толкова здраво глезена на другото момче.

— Дръж се — извика той.

Но глезенът се изхлузваше.

Майрън стисна зъби. Колко още можеше да издържи така?

Майрън не пусна дори когато момчето се дърпаше, дори когато го изрита в лицето веднъж, дори когато го изрита втори път. И тогава, на третия ритник, глезенът се изплъзна.

Реката от тийнейджъри отнесе момчето.

Изчезна.

— Не!

Майрън остана снишен, обгърнал като с щит тялото на раненото момче. Той притисна раната още по-силно.

„Няма да умреш. Чуваш ли ме? Не стигнахме дотук, за да…“

Щом притокът на тийнейджъри пресъхна, Майрън бързо разкъса ризата си и пристегна здраво раната. Най-сетне успя да погледне момчето.

И разпозна лицето му.

— Дръж се, Патрик — каза Майрън. — Ще те заведа у дома.

Глава 9

Изминаха три дни.

Полицаите зададоха много въпроси на Майрън. На много от тях отговори половинчато, а и като лицензиран адвокат, можеше да се позове на задълженията си спрямо своя клиент, припознати и от Обединеното кралство, и така успя да запази името на Уин в тайна. Да, беше пристигнал в страната със самолет, собственост на компанията „Лок-Хорн“, по молба на свой клиент. Не, не можеше да каже дали се е срещал с въпросния клиент, или не. Да, беше занесъл пари за откуп, с надеждата да спомогне за освобождаването на Патрик Мур и Рийс Болдуин. Не, нямаше никаква представа какво се е случило със стената. Не, каза им Майрън, той нямаше никаква представа кой е намушкал в гърлото един двайсет и шест годишен мъж с множество провинения на име Скот Тейлър и го е убил. Не, не знаеше нищо за трима мъже, убити недалеч от гара „Кингс Крос“ преди няколко дни. По това време той все пак е бил в Ню Йорк.

Нямаше и следа от Дебелия Ганди. Нямаше и следа от Рийс.

Полицаите нямаха право да го задържат повече. Нямаха доказателства, че наистина е престъпил закона. Някой (Уин) беше изпратил един млад адвокат на име Марк Уелс, който да представлява Майрън. Уелс свърши работа.

И така, те неохотно пуснаха Майрън на свобода. Вече беше обяд и той отново беше седнал на същия баров стол в „Короната“. Уин влезе и седна на стола до него. Барманът донесе две халби светла бира.

— Господин Локуд — каза той. — Не сте идвали от месеци. Прекрасно е да ви видя отново.

— Теб също, Найджъл.

Майрън погледна бармана, после Уин и повдигна въпросително едната си вежда.

— Точно днес пристигнах от Съединените щати, веднага щом чух новината — каза Уин.

Барманът погледна Майрън. Майрън погледна бармана, после Уин и каза:

— Аха.

Барманът се отдалечи.

— На границата няма ли данни, че си влязъл в страната по-рано?

Уин се усмихна.

— Разбира се, че не — каза Майрън. — Между другото, благодаря за адвоката, Уелс.

— Юрист.

— Моля?

— Във Великобритания се нарича юрист. В Америка се нарича адвокат.

— Във Великобритания те наричам задник. В Щатите те наричам гъ….

— Да, ясно, разбирам накъде биеш. Като говорим за юристи, моят в момента разговаря с полицаите. Той ще потвърди, че тъкмо аз съм твоят клиент и че ти, като друг мой юрист, си защитавал интересите ми.

Майрън каза:

— Споменах им за това, че имам задължение да не разкривам самоличността на клиентите си.

— И аз ще го потвърдя. Също така ще им предадем и анонимния имейл, изпратен лично на мен, с който започна всичко. Може би Скотланд Ярд ще успеят да намерят подателя, за разлика от мен.

— Така ли мислиш?

— В никакъв случай. Преструвах се на скромен.

— Не ти отива — каза Майрън. — И как го направи?

— Казах ти, че огледахме внимателно залата за игри. Но не само отвътре.

Майрън кимна.

— Значи, си разбрал къде е тайната стаичка.

— Да. После свързахме към нея едно мощно подслушващо устройство. Само го допираш до някоя стена и можеш да чуеш всичко. И зачакахме да кажеш ключовата дума.

— А после?

— Ползвахме РПГ-29.

— Колко дискретно.

— Това ми е силната черта.

— Благодаря ти — каза Майрън.

Уин се престори, че не го е чул.

— А как е Партик? — попита Майрън. — Полицаите не ми казаха нищо. Прочетох във вестника, че родителите му са пристигнали, но все още никой не може дори да потвърди дали това е той.

— Почакай.

— Моля?

— Скоро ще получим повече информация по въпроса от достоверен източник.

— Кой?

Уин поклати глава.

— Вероятно се питаш защо полицаите не те разпитваха по-обстойно за прободната рана в гърлото.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)