Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 119
Перейти на страницу:

Тя не каза след кое. Не беше нужно.

— Бяхме заедно по време на полета. И четиримата. Отново заедно. Дори не помня последния път, когато сме си говорили. Все още сме съседи. Предполагам, че трябваше да се преместим, но… тя винаги ме е обвинявала. Нанси, имам предвид.

— Струва ми се нечестно — каза Майрън.

— Майрън?

— Да?

— Без снизхождение, става ли?

— Не исках да прозвучи така.

— Момчетата бяха в моя дом. С моята бавачка. Трябваше аз да бъда вкъщи и да ги гледам. Ако местата ни бяха разменени… както и да е; беше много отдавна.

Уин попита:

— Знаем ли от независим източник, че момчето е Патрик?

— Например какъв?

— Например ДНК.

— Споменах им за това. Предполагам, че в някакъв момент ще направят сравнителен анализ, но към момента има някакви чисто законови пречки. Патрик — искам да кажа, да предположим, че това е Патрик — е непълнолетен, затова им трябва съгласие от родител.

Уин кимна.

— И точно затова няма ясно доказателство, че Нанси и Хънтър са негови родители.

— Иронично, нали?

— А какво казва Патрик? — попита Майрън. — Къде са били? Кой ги е отвлякъл?

Брук вдигна халбата си, загледа се за миг в течността вътре и после я изпи. Майрън и Уин гледаха и чакаха.

— Патрик все още не е казал нищо.

Миг мълчание.

— Толкова ли е пострадал?

— Явно. Не че биха ме пуснали да го видя. В болничната стая се допускат само роднини.

— Колко сериозни са нараняванията?

— Нанси каза, че ще оживее, но в момента е в безсъзнание. Говори ми за ирония. Десет години, без никаква следа от Рийс. Нищо. Сега изведнъж има някой, който може да ми даде някакви отговори, а аз дори не мога да говоря с него.

Брук затвори очи и ги разтърка с палец и показалец. Майрън протегна ръка да я докосне по рамото. Уин го спря с поклащане на главата.

— Както и да е — каза тя, като отвори очи. — Днес следобед ще направим пресконференция. Както знаете, медиите знаят някаква част от историята. Време е да разкажем всичко.

— Минаха три дни — каза Майрън. — Защо изчакахте?

Брук стана от стола и се обърна, за да се облегне с гръб на бара.

— Значи, на първия ден двама детективи, или както там ги наричат в Скотланд Ярд, седнаха да разговарят с Чик и с мен.

— „Двоумим се — казаха те. — Ако съобщим на медиите и покажем навсякъде настоящата снимка на Рийс от компютърните симулации, може да се случат две неща. Едно… — Брук вдигна показалец — създаваме напрежение и намираме Рийс. Две… — средният пръст застана до показалеца — създаваме напрежение и онзи, който държи Рийс, го убива и се отървава от трупа.“

— Те ли ти казаха това? — попита Майрън.

— Точно по този начин. Посъветваха ни да им дадем малко време, за да видят дали ще могат да намерят някакви следи без много шум.

— Предполагам, че не са могли.

— Точно така. Рийс, както изглежда, е изчезнал безследно. Отново.

Отново.

И тя отново затвори очи. И Майрън отново протегна ръка. И Уин отново го спря, като поклати глава. Уин не беше коравосърдечен. Той просто все още не искаше тя да се срине. Майрън разбра това.

— Значи, следователите — каза Уин — са променили препоръката си?

— Не — каза Брук, — аз го направих. Аз реших. Аз избрах. Разкриваме всичко. Ще помогне ли това да открием сина ми, или ще го убие? Не знам. Страхотно, нали?

— Това е правилният ход — каза Уин. — Това е единственият ход.

— Така ли мислиш?

— Да.

Майрън видя как Брук свива ръката си в юмрук. Лицето й внезапно почервеня и в този момент Брук неочаквано заприлича на своя братовчед Уин, или човек поне можеше да забележи роднинската прилика. Когато Брук заговори отново, тонът й беше остър:

— Значи, вече мислиш, че мнението ми за това, какво ще се случи със сина ми, има някакво значение?

Уин не отговори.

— Получил си анонимен имейл — каза Брук.

— Да.

— Отишъл си и си убил трима души.

— Малко по-високо — каза Уин. — Мисля, че онези господа в ъгъла не успяха да те чуят.

Но Брук никак не се впечатли от това.

— Защо не ми каза за имейла?

— Беше анонимен. Реших, че няма да доведе до нищо.

— Глупости — каза Брук. — Сторил ти се е достатъчно достоверен, за да провериш какво става.

— Да.

— Тогава защо не ми каза, Уин?

Не последва отговор.

— Защото си решил, че ще рухна? Защото не си искал да започна отново да се надявам?

Мълчание.

— Уин?

Той се обърна с лице към нея.

— Да — каза той. — Точно затова.

— Нямаше право да взимаш това решение.

Той разпери ръце.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)