Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 119
Перейти на страницу:

— И въпреки това го взех.

— Защото мислеше, че няма да мога да го понеса? Искаше да ме опазиш от още болка?

— Нещо такова.

— Не знаеш нищо за моята болка.

Брук се наведе към него.

— Как смееш? Как смееш да решаваш вместо мен?

Тя го гледаше неумолимо. Уин не отговори.

— Уин?

— Права си — каза той. — Трябваше да ти кажа.

— Това не ми върши работа.

— Ще се наложи, Брук.

— Не, съжалявам, няма да се измъкнеш толкова лесно. Може би ако ми беше казал за имейла, щях да дойда. Може би щях да успея да помогна по някакъв начин. Може би — не, със сигурност — нещата щяха да се развият по друг начин.

Уин не каза нищо.

— Вместо това — каза Брук и посочи към прозореца на пъба — момчето ми все още е някъде там. Самӝ. Оплеска нещата, Уин. Яко оплеска нещата.

— Нека забавим малко темпото — каза Майрън. — Не знаем дали това щеше да промени…

Брук стрелна поглед към Майрън и го прекъсна:

— Рийс тук ли е, Майрън?

Сега Майрън беше този, който не каза нищо.

— В крайна сметка: той тук ли е?

Тя отново се обърна към своя братовчед.

— Това беше първата ни истинска следа за последните десет години. Десет ужасни, отвратителни години. А сега…

— Брук?

Беше Уин.

— Разбирам те — каза той. — Ядосана си.

— Господи, колко си прозорлив.

— Освен това, се опитваш и да ме мотивираш — каза Уин. — Няма нужда. Знаеш това.

Погледите им се срещнаха. Ако някой беше преминал между тях, вероятно щеше да бъде прерязан като с лазер.

Телефонът й звънна.

— Намери го, Уин.

— Ще го направя.

И двамата примигнаха. Брук извади телефона си и го доближи до ухото си.

— Ало?

Тя затвори след няколко секунди.

— Обадиха се от полицията.

— Какво казаха?

— Патрик. Буден е.

Глава 10

Уин не отиде с тях в болницата. Струваше му се, че засега е по-добре да стои настрана от всичко, което може да има общо със силите на реда. Обсъдиха възможността Майрън също да запази дистанция — полицаите определено не бяха доволни от обяснението, което Майрън им предостави за случилото се в „Страната на приключенията“ — но в крайна сметка решиха, че ще е добре да бъде наблизо, в случай че им потрябва.

Брук говори по телефона през цялото време, докато се возиха в таксито. Обади се на съпруга си Чик и му каза да я чака в болницата. Проведе още няколко разговора и се разтревожи още повече.

— Какво има? — попита Майрън.

— Казват, че все още не може да видим Патрик.

— Кой?

— Полицаите.

Майрън се замисли за това.

— Решението тяхно ли е?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, кой решава, че не можеш да го видиш? От полицията ли зависи? Родителите могат ли да пренебрегнат решението им?

— Все още не знам дали Нанси и Хънтър имат законови права.

— Предполагам, че имаш телефонните им номера.

— Само на Нанси.

— Набери го.

Тя го направи. Никой не вдигна. Изпрати съобщение. Никой не отговори.

Когато колата спря пред входа на болницата, Чик пушеше и крачеше нервно. Чик яростно метна цигарата си на земята и театрално я смачка с крак. После намръщено отвори вратата на таксито. Брук слезе. Майрън я последва.

Когато видя Майрън, Чик се намръщи още повече.

— Ти си приятелят на Уин. Баскетболистът. Какво правиш тук?

Уин не харесваше Чик, а това беше всичко, което Майрън имаше нужда да знае за него.

Чик се обърна към Брук:

— Какво прави той тук?

— Той спаси Патрик.

Чик отново обърна намръщеното си лице към Майрън.

— Ти си бил там?

— Да.

— Тогава как така не си спасил и моето дете?

Моето дете, отбеляза си Майрън. Не нашето.

— Опитал се е, Чик — каза Брук.

— Какво, той не може ли сам да говори?

— Опитах се, Чик.

Чик направи крачка към него. Все така намръщен. Майрън започна да се чуди дали наистина беше намръщен, или просто така си изглеждаше през цялото време.

— На хитрец ли ми се правиш? А?

Майрън не отстъпи назад. Не сви ръка в юмрук, а как само му се искаше да го направи. Въпреки че съпругата му го беше повикала неочаквано, Чик беше облечен с лъскав копринен костюм, а вратовръзката му беше вързана толкова перфектно, че изглеждаше сякаш е купена така. Обувките му лъщяха неестествено, все едно бяха повече от нови, а черната му коса, прошарена по възможно най-правилния начин, беше пригладена назад и малко прекалено дълга. Кожата на лицето му сияеше, все едно скоро беше почиствана от професионалист или той самият използваше висококачествени козметични продукти, а думите „поддържан мъж“ струяха от всяко движение на Чик.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)