Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 119
Перейти на страницу:

— Само да проверя дали съм те разбрал правилно — каза Майрън, — значи, твоят лаптоп блокира всички сигнали?

Кльощавия се ухили още по-широко.

— Точно.

Майрън кимна. После отвори прозореца на колата, грабна лаптопа от ръцете на чернокожия тип и го метна през прозореца.

— Ей! Какво, по…?

Той погледна през задния прозорец и видя как лаптопът му лежи на земята, изкормен.

— Ти сериозно ли? Имаш ли идея колко струва?

— Един милиард лири?

— Не е смешно, приятелче.

— Сигурен съм, че не е. Така, стига игрички. Обади се на Дебелия Ганди.

Хлапакът изглеждаше така, сякаш всеки момент може да се разплаче.

— Ох, изобщо не се налагаше да го правиш — изписка жално той. — Просто правех каквото ми бяха казали.

— А сега прави каквото ти казвам аз. Обади се на Дебелия Ганди. Кажи му, че парите са в мен. Искам момчетата.

Хлапакът отпусна рамене.

— Знаеш ли колко дадох за този лаптоп?

— Не ми пука. Ако пак ме ядосаш, ще метна теб през прозореца. Сега му се обади.

— Няма нужда да се обаждам.

Той посочи към предното стъкло.

— Пристигнахме. Не можа ли просто малко да почакаш?

Майрън погледна навън през прозореца. Наближаваха към същата онази зала за игри.

Колата спря. Майрън слезе, без да си прави труда да се извинява. Двама мъже с камуфлажни панталони отвориха вратата. Последва го Кльощавия, като продължаваше да се жалва:

— Копелето хвърли проклетия ми лаптоп през прозореца!

Сякаш някой беше дръпнал шалтера на цялата игрална зала — и доколкото можеше да си представи Майрън, може би точно това се беше случило. Нямаше звуци, нямаше светлини, нямаше движение. Цялата зала, която само преди няколко часа беше бясно осветена във всевъзможни цветове, сега тънеше в различни нюанси на сивото. Сенчестите силуети на изключените машини изглеждаха странно, заплашително, гротескно. Цялото място изглеждаше почти постапокалиптично.

— Тръгвай — каза на Майрън Панталон Едно.

— Накъде?

— Към задната стаичка.

Това не се хареса на Майрън.

— В залата няма абсолютно никой. Може да направим размяната тук.

— Планът е друг — каза Панталон Две.

— Тогава мисля да си тръгвам.

— Тогава мисля — каза Панталон Едно, като скръсти ръце пред напомпаните си гърди, — ние двамата да те смачкаме от бой и пак да ти вземем парите.

Майрън стисна още по-здраво чантата. Можеше да се справи и с двамата, без проблем — даже вече репетираше наум първия си удар, — но после какво? За добро или зло, трябваше да участва. Затова тръгна по същия път, по който беше минал предния път, когато Кожения беше с него, и спря пред аварийния изход.

Над вратата отново имаше охранителна камера. Майрън погледна нагоре, усмихна се сияйно и ведро вдигна палци. Господин Увереност. Правило номер 14 в случай на предаване на откуп: Никога не позволявай на лошите да те видят разтревожен. Вратата се отвори. Мъжете с камуфлажните панталони изпразниха джобовете на Майрън. Детекторът за метал откри подслушвателното устройство на гърдите му.

Тъкмо започнаха да го свалят и Дебелия Ганди отвори вратата към задната стаичка, подаде си главата навън и каза:

— Някакво оръжие?

— Никакво.

— Добре, тогава; нека си носи другите неща.

Майрън не знаеше дали това е добре, или не.

Той влезе в същата онази стая с множеството компютри и плоски екрани. Кльощавият чернокож вече беше заел обичайното си място.

— Строши ми проклетия лаптоп! — извика той и посочи Майрън. — Просто го метна през прозореца, сякаш беше някакъв боклук.

Дебелия Ганди изглеждаше ослепително в своя жълт костюм с ретро кройка, с възшироки панталони.

— Парите в чантата ли са?

— Не са ми в гащите — каза Майрън.

Дебелия Ганди се нацупи, което беше напълно разбираемо.

— Някой подслушва в другия край на телефона ти — каза Дебелия Ганди.

Майрън не си направи труда да отрече или да потвърди.

— Леговището ми има само един вход — каза Дебелия Ганди. — Разбираш ли ме?

— Наистина ли току-що използва думата „леговище“?

— Имаме камери навсякъде. Дерек и Джими, вдигнете ръка.

Двама мъже, вперили поглед в екраните си, вдигнаха ръка.

— Дерек и Джими следят охранителните камери. Ако някой се опитва да влезе, ще го видим. Двете врати, през които мина на влизане, са от закалена стомана, но ти най-вероятно вече знаеш това. Накратко казано, никой не може да влезе навреме, за да те спаси, без значение колко е бърз или с какво е въоръжен.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)