Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 119
Перейти на страницу:

Никакъв страх. Не показвай никакъв страх.

— Да, добре, чудесно. Може ли да действаме? Спомена нещо за криптовалута.

— Не.

— Не, не си споменал…?

— Няма никакъв смисъл, господин Болитар. Първо трябваше да се снабдиш с биткойн или някой друг модерен вид криптовалута. После аз трябваше да ти дам един дълъг публичен адрес, който да отключиш, което си е на практика като индивидуална банкова сметка. После трябваше да преведеш парите по мрежа и пуф, готово. Първоначално така мислех да направим размяната.

— Но вече не?

— Не, вече не. Виждаш ли, удобно е за малки суми, но нещо толкова голямо, ами… щеше да бъде проследено. В днешно време криптовалутата твърде много нашумя. Знаеш ли каква е истината?

Той се наведе напред, сякаш да прошепне някаква конспирация.

— Аз мисля, че криптовалутата се е превърнала в една огромна операция на властите, за да могат да събират информация за черния пазар. Затова започнах да разсъждавам. Защо сомалийските пирати винаги използват пари в брой?

Той погледна Майрън, сякаш очакваше някакъв отговор. Майрън реши, че ако не отговори, онзи може и да спре да дърдори.

— Защото с пари в брой е по-лесно, по-просто и най-ефикасно.

Дебелия Ганди протегна ръка към чантата.

— Задръж малко — каза Майрън, — имахме сделка.

— Не вярваш на думата ми ли?

— Чуй какво ще направим — каза Майрън, като се опитваше да изглежда така, сякаш владее ситуацията. — Двете момчета си тръгват оттук. Излизат отвън. Щом излязат отвън, аз ще ти дам парите.

— Къде отвън?

— Както каза, ти знаеш, че някой подслушва разговора ни.

— Продължавай.

— Този някой знае къде съм. Затова ще спре с колата си отвън. Момчетата ще влязат в колата, аз ще ти дам парите и ще си тръгна.

Дебелия Ганди цъкна с език.

— Няма да стане.

— Защо не?

— Защото ти казах нещо невярно.

Майрън не отговори.

— Приятелчето ти не ни подслушва. Сигналът на всички устройства, включително и на нашите собствени мобилни телефони, в момента е блокиран. Така е проектирана тази стая. Заради собствената ни безопасност. Модерната ни безжична мрежа работи, но е защитена с парола. Опасявам се, че ти нямаш достъп до нея. Затова, каквито и устройства да имаш по гънките си, те са напълно безполезни.

Пръстите сякаш започнаха да пишат по-бавно по клавиатурите.

— Няма значение — каза Майрън.

— Я повтори?

— Аз строших лаптопа на приятелчето ти.

Кльощавия се обади:

— Струваше цяло състояние! Копелето…

— Тихо, Лестър.

Дебелия Ганди се обърна отново към Майрън.

— И?

— И сигналът на телефона ми не беше блокиран, когато пристигнах. Хората ми знаят къде съм. Ще наблюдават отвън. Ти изпрати момчетата отвън; те ще ги приберат. Простичко, нали?

Майрън ги дари с класическата си усмивка, номер 19 от арсенала му: „Събрали сме се само приятели“.

Дебелия Ганди протегна ръка.

— Дай ми чантата, ако обичаш.

— Дай ми момчетата.

Той размаха тлъстата си ръка, на китката на която носеше впита гривна, и големият екран на стената светна.

— Доволен ли си?

Отново се виждаше килията. Двете момчета седяха на пода със сгънати колене и наведени глави.

— Къде се намират?

Усмивката на Дебелия Ганди можеше да те накара да почувстваш как десетина змии плъзват едновременно по гърба ти.

— Ще ти покажа. Почакай тук, ако обичаш.

Дебелия Ганди набра някакъв код на клавиатурата на вратата, като се увери, че Майрън не може да го види. После излезе от стаята. На негово място влязоха нови двама мъже с камуфлажни панталони.

Хмм, защо ли?

В стаята настъпи тишина. Тракането по клавиатурите спря. Майрън се опита да разгадае лицата им.

Нещо не беше наред.

Две минути по-късно Майрън чу гласа на Дебелия Ганди:

— Господин Болитар?

Вече го виждаше на големия екран.

В килията заедно с двете момчета.

Уин се оказа прав. Държаха ги точно тук, в залата за игри.

— Доведи ги — каза Майрън.

Дебелия Ганди само се усмихна на камерата.

— Дерек?

Единият от мъжете каза:

— Тук съм.

— Някакво раздвижване на охранителните камери? — попита Дебелия Ганди.

— Никакво.

Дебелия Ганди размаха показалец.

— Кавалерията май няма да дойде навреме, за да те спаси, господин Болитар?

Опа.

— Да ме спаси от какво?

— Убили сте трима от хората ми.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)