Дом [bg]

— Такси, моля.

Портиерът свирна с една свирка, въпреки че едно класическо лондонско такси беше спряло на една кола разстояние от мястото, на което беше застанал Майрън. После с театрално движение отвори вратата, за да се качи Майрън. Майрън порови в джобовете си за дребни пари, но не намери и с безпомощно изражение погледна портиера и сви рамене. Портиерът остана безразличен. Майрън се плъзна на задната седалка, настани се удобно и каза на шофьора адреса на улица „Фулъм Палас“.

След три пресечки Майрън вече беше сигурен, че колата го следи. Майрън знаеше, че заради подслушвателното устройство Уин можеше да чуе всичко в този момент. Но нямаше причина все още да се възползва от това. Майрън взе телефона и го доближи до ухото си.

— Там ли си?

— Тук съм.

— Следи ме някаква сива кола — каза Майрън.

— Марка?

— Нямам представа. Не съм добре с колите. Знаеш това.

— Описание, моля.

— Емблемата прилича на разярен лъв, изправен на задните си крака.

— Сив автомобил „Пежо“. Френско производство. Ти обичаш френските неща.

— Безспорно е така.

Въпреки че беше пет сутринта, по улица „Фулъм Палас“ имаше доста движение. Таксито остави Майрън пред банка „Нат Уест“. Той плати на шофьора и слезе от колата. Таксито потегли. Майрън застана пред входа на банката, стиснал чантата с пари. Банкнотите бяха „белязани“ — с други думи, Уин знаеше серийните им номера, — но Дебелия Ганди не беше поискал небелязани банкноти. А може би и това беше поредната заблуда от филмите? Кой би проверявал серийните номера на банкнотите, когато си купуваш нещо?

Майрън стоя глупаво пред вратата цяла една минута и чак тогава телефонът му звънна. Номерът беше скрит, но нямаше как да е друг, освен Дебелия Ганди. Майрън отговори, като се постара да звучи като иконома Албърт, с престорен английски акцент.

— Имението Уейн. Ще го повикам, сър.

— Шегичка с Батман — изкиска се Дебелия Ганди. — Кой ти е любимият? Крисчън Бейл, нали?

— Има само един Батман и името му е Адам Уест.

— Кой?

Днешната младеж.

— Виждаш ли сивата кола със затъмнените прозорци? — попита го Дебелия Ганди.

— Марка „Пежо“ — изфука се Майрън с новите си познания за автомобилите.

— Да. Качи се в нея.

— Какво стана с Денис Нъсбаум и банката?

Дебелия Ганди затвори.

Колата спря до него. Кльощавият чернокож от задната стаичка в залата за игри отвори задната врата и каза:

— Да тръгваме, приятелче.

Майрън погледна в колата. Един шофьор. Един кльощав тип.

— Къде са двете момчета?

— Ще те заведа при тях.

Кльощавия се плъзна навътре, за да направи място на Майрън. Майрън се поколеба, но се качи. Чернокожият тип до него имаше лаптоп в скута си.

— Дай си телефона — каза той.

— Не.

— Няма да ти свърши никаква работа.

Той се усмихна широко.

— Блокирал съм ти сигнала.

— Моля?

Той погледна към Майрън и му се усмихна.

— Виждаш ли ей тоя лаптоп? Използвам го, за да блокирам сигнала на телефона ти. Нали помниш как вчера ти и онзи, който подслушва в другия край на телефонната линия, си разменяхте някаква информация? Е, той вече не може да те чуе. А, да, ако случайно си сложил някакво подслушващо устройство по себе си? Същата работа.