Златният бряг [bg]

Обикновено не се заслушвам в клюки, но тази беше твърде интересна, за да устоя. А и тя е по-скоро обществена история, отколкото пикантна новина.

Докато пиех чая си, погледнах към Етел и се усмихнах. Тя ми отвърна с обидена гримаса. Над главата й, на стената в малката всекидневна висеше официална снимка, на която бяха тя и Джордж — той облечен в бяла военноморска униформа, а тя — в бяла рокля. На младини е била много красива.

Това, което ме заинтригува в тази история, не беше, че самотна младоженка, чийто съпруг е на война, е завързала интимни отношения с по-възрастния си работодател, не — това, което ме заинтригува, бе, че Етел Алърд, добрата християнка — социалистка го е направила за господаря на имението и може би го е изнудвала хитро или не толкова хитро.

Място като това изобилства от преплетени роднински връзки, които, ако бъдат изследвани, биха се оказали много по-разрушителни за социалната структура, отколкото депресията, войната или данъците.

Впрочем семейство Алърд имат дъщеря — Елизабет, която достатъчно прилича на Джордж, за да разсее съмненията ми относно още един наследник на Станхоуп. В случая Елизабет е притежателка на преуспяващ бутик — т.е. съдържателка на магазин, както дядо си по майчина линия — и има магазини в три близки градчета, където Сюзън не пропуска да изпраща богатите си приятелки, макар че тя самата не си пада много по пазаруването. Веднъж в местния вестник бях видял името на Елизабет във връзка с някаква официална вечеря на Републиканската партия за набиране на средства. Бог да благослови Америка, Етел; къде другаде социалистите раждат републиканци и обратно?

Тръгнах си от семейство Алърд, като им напомних да се обадят на мен или на Сюзън, ако имат нужда от нещо. Сюзън, при цялата си надменност, разбира, че благородният произход задължава, което е едно от малкото неща, от които се възхищавам от представителите на старите пари, и се грижи за хората, които работят за нея. Надявам се Етел да си спомни за това, когато настъпи революцията.