Артър & Джордж [bg]

Джордж е напуснал колежа „Мейсън“ и сега стажува в една бърмингамска адвокатска фирма. Всяка сутрин, докато потегля с влака, той се чувства виновен, че изоставя семейството си; ала и вечерите вместо облекчение носят само друг вид тревога. Баща му е избрал да реагира на кризата по необичаен за Джордж начин — като му изнася кратки лекции колко благосклонно са се отнасяли британците открай време към парсите. Така Джордж научава, че първият индийски пътешественик в Британия е бил парси; че първият индиец, изучавал християнска теология в британски университет, е бил парси; пак от тази народност бил първият индийски студент в Оксфорд, а по-късно и първата студентка; парси бил първият индийски мъж, приет в двореца, а по-късно и първата индийска жена. Първият местен жител, назначен на административна служба в Индия, пак бил парси. Шапурджи разказва на Джордж за хирурзи и адвокати, обучени в Британия; за благотворителните акции на парсите по време на големия ирландски глад и тяхната помощ за промишлените работници от Ланкашър. Разказва му дори за първия индийски отбор по крикет, обиколил Англия — всички играчи до един били парси. Но Джордж изобщо не се интересува от крикета и намира бащината стратегия по-скоро за отчаяна, отколкото за полезна. Когато семейството трябва да вдигне тост за избирането на втория парси в парламента, Мунчерджи Бховангри, Джордж усеща как в него се надига позорен сарказъм. Защо не вземат да пишат на новия депутат с молба да спре тия доставки на въглища, енциклопедии и живи гъски?

Шапурджи се тревожи не толкова от доставките, колкото от писмата. Те все повече заприличват на дело на религиозен маниак. Подписани са от Бог, Велзевул, Дявола; авторът твърди, че е запратен завинаги в ада или че искрено желае да иде там. Когато тази мания започва да придобива оттенъци на насилие, викарият е обзет от страх за близките си. „Кълна се пред Бог, че скоро ще убия сина на Джордж Ейдълджи.“ „Нека Всевишният ме порази с гръм, ако не последват беди и кръвопролития.“ „Ще сляза в ада, обсипвайки с проклятия всички вас, и ще ви срещна там, когато е рекъл Господ.“ „Иде краят ви на тая земя и Бог е избрал мен за свое оръдие.“