Обичай ближния си [bg]

Щайнер взе банкнотата.

— Ако загубя тези пари, няма да мога да ти се издължа.

Джебчията вдигна рамене.

— Тогава ще ги загубя и нищо повече. Такъв ще е късметът ми. Но няма да ги загубиш. Аз познавам онези приятели. Могат да измамят само простаци. Не са от класа. Неспокоен ли си?

— Мисля, че не съм.

— Дори да си неспокоен, пак имаш добри изгледи. Онези там не подозират, че знаеш фокусите им. Ще се хванат, преди да разберат, и не ще могат да сторят нищо особено после. Довиждане, значи.

— Довиждане.

Щайнер отиде във вертепа. По пътя се размисли колко е странно, че никой друг на света не би му заел и четвърт от сумата, която картоиграчът му беше дал без колебание. „Другарството на безпътните, помисли той. Неизменно, слава богу.“

В предното помещение на вертепа две групи играеха тарок. Щайнер седна до прозореца и си поръча бренди. Извади претенциозно портфейла, напълнен с хартийки, за да изглежда по-дебел, и плати със стошилинговата банкнота. След минута мършав мъж дойде и го покани да бъде четвърти на покер. Щайнер отказа отегчено. Другият настоя.

— Нямам време — обясни Щайнер. — Свободен съм само половин час, а това не стига за една игра.

— О, глупости, глупости! — каза мършавият, показвайки редица развалени зъби. — Много хора са спечелвали цяло богатство за половин час, съседе.

Щайнер видя още двама други на съседната маса. Единият беше дебел, с плешиво теме, а другият — мургав, с гъсти коси и голям нос. И двамата го наблюдаваха с престорено равнодушие.

— Ако е само за половин час — каза с привидно колебание Щайнер, — бих могъл да си пробвам късмета.

— Разбира се, разбира се — отговори сърдечно слабото човече.

— Мога ли да прекратя, щом пожелая?

— Разбира се, съседе, щом пожелаете.

— Дори ако печеля?

Дебелият мъж на масата сви устните си и погледна към мургавия; решиха, че са уловили истински глупак.

— Тогава е точно време за прекратяване на играта — изблея весело мършавото човече.

— Добре тогава.

Щайнер седна на масата. Дебелият размеси картите. Щайнер спечели няколко шилинга. Когато дойде ред да раздава, той опипа ръбовете на картите, размеси ги, разсече колодата там, където почувства някакъв белег, поръча за пиене и се възползва от случая, за да погледне белязаната карта. Видя, че са прегънати поповете. Разбърка отново картите и ги раздаде. След четвърт час бе спечелил трийсетина шилинга.

— Чудесно, чудесно! — блееше дребното човече. — Да увеличим ли малко залога?

Щайнер кимна. Спечели и следващите игри с по-висок залог. Сетне започна да раздава дебелият. Пълните му червени ръце бяха твърде малки, за да се справят с картите. Но Щайнер видя, че въпреки това дебелият е много изкусен. Когато вдигна ръка, видя, че има три дами.