Игри на злото [bg]

Ким отново избута кучето настрани.

— Госпожо Харис, ние се интересуваме повече от настоящето на сина ви, не от онова, което е вършил в миналото.

Госпожа Харис премести поглед към нея. Очите й бяха червени, но напълно сухи.

— Той стори нещо ужасно и отвратително, и връщане от него няма. Призна се за виновен по всички обвинения, никога не понечи да се защити с измислици и сладки приказки. Прие си наказанието — ако щете, вярвайте. От затвора излезе друг човек, много променен: страшно съжаляваше за онова, което стори на клетото момиче. Да можеше само да поправи нещата, ама нямаше как — очите й се наляха със сълзи и тя поклати глава. Пламенната защита на сина й беше приключила, без да промени бруталния факт, че той си оставаше все така мъртъв.

Старицата продължи с треперещ глас:

— Моето момче никога вече нямаше да може да работи; лепнат ли ти етикет от затвора, това е до живот.

Лицето на Ким остана спокойно и тя заговори искрено:

— Госпожо Харис, възнамеряваме да разследваме задълбочено убийството на сина ви. Миналите му престъпления няма да повлияят на работата ни.

Госпожа Харис я погледна право в очите и помълча няколко секунди.

— Вярвам ви.

Тук се намеси Брайънт:

— Можете ли да ни разкажете какво точно се случи снощи?

Старицата попи страните си с омачкана салфетка.

— Към десет часа Алан ми помогна да си легна. Пусна ми радиото. Заспивам, докато слушам късните програми. После свирна на Барни и го изведе на разходка. Двамата винаги се разхождаха дълго нощем. Барни не си пада много-много по други кучета. Понякога Алан се отбиваше в „Торнс“ да изпие една бира, преди да идат в парка. Там Алан просто си седеше, сам-самичък. Купуваше пакетче хрупанки и си ги разделяха с кучето.

— Обикновено по кое време се прибираше?

— Към единайсет и половина. Никога не заспивах, преди да го чуя, че се прибира. Боже, боже, не мога да повярвам, че го няма. Кой би му сторил такова зло? — обърна се жената към Брайънт.

— Все още не знаем. Известно ли ви е да е имал проблеми с някого напоследък?

— Съседите престанаха да разговарят с нас, когато го пуснах да живее при мен, след като излезе от затвора. Знам, че хората подвикваха разни неща зад гърба му, когато излизаше денем. Получихме и няколко противни писма, имаше и заплахи по телефона, а преди два месеца някой хвърли тухла през прозореца.

На Ким й дожаля за самотната старица. Каквото и да беше сторил синът й, тя го беше прибрала у дома и се беше мъчила да го защити.

— Пазите ли писмата или номерата, от които са ви се обаждали?

Госпожа Харис поклати отрицателно глава.

— Не, мила, Алан изхвърли писмата, а нашия номер го сменихме.

— Звънихте ли в полицията при случая с тухлата?

— Вие двамата сте взели убийството присърце, но не смятам, че камък през прозореца на доказан изнасилвач би трогнал когото и да било.

Ким премълча; знаеше, че госпожа Харис най-вероятно е права.