Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Накрая устните й преодоляха непрекъснатия й самоконтрол.

— Никълъс? – каза тя. – Не може да бъде. Много си красив.

Веднага след това отстъпи назад, като й се искаше самолетът да полети, а тя да се вкопчи в крилата му. Щом не й бе разрешено да се усмихва, определено не можеше да нарича някого красив.

— Скай? – каза Никълъс, който сякаш не бе чул дръзките й думи. – Какво правиш тук?

— Пилотирам самолети – отвърна глупаво Скай, сякаш това не ставаше очевидно от факта, че носи пилотска униформа.

Никълъс колебливо пристъпи към нея, но Скай не се отдръпна от сигурния заслон на самолета. Притискаше се към него, тъй като не си вярваше, че няма да изтърси неуместен коментар или да направи нещо, което щеше да има неприятни последици.

Той изучаваше лицето й, което според нея изглеждаше също толкова смутено като неговото, но и по-овладяно, отколкото някога го бе виждала.

— Какво не е наред? – попита той, като пропусна всички обикновени закачки, които хората обменят след дълга раздяла, и уцели точно сърцевината на проблема.

— Всичко – отвърна тя, втренчила очи в земята. Когато вдигна поглед, видя, че и неговото лице е помрачено от тъга. – Не мислиш ли?

Никълъс разстроено приглади косата си.

— Преди малко научих, че сто и трима пилоти от КВС са загинали миналата нощ – каза невярващо той.

— Сто и трима? – повтори Скай. – За една нощ?

— А сега спешно набират мъже, за да заместят загиналите. Повечето от тях дори не са завършили обучителните си курсове. Имат по-малко от двайсет летателни часа. Двайсет часа. Ще сме късметлии, ако тази нощ нямаме двеста и трима загинали.

Слънцето се скриваше зад тежките облаци и светлината гаснеше. Мракът се спускаше над хангара и го превръщаше в някакво подобие на пещерата от тяхното детство, където лежаха по гръб и споделяха тайните си. И сега тя почувства същото, както тогава – че Никълъс бе единственият човек на света, който искаше от нея да казва истината. И тя я изрече.

— Именно затова – каза бързо тя, – никога не говоря за врявата, която се вдигна по въпроса за жените пилоти, независимо от нашия сточасов летателен опит. Затова летя където ми наредят, независимо от времето, и никога не се оплаквам. Затова никога няма да кажа, че ако мина на верев покрай моста Северн, или не дай си боже, прелетя през него, ще бъда уволнена. Затова никога не изтъквам, че мъжете в ТСВВС са имали произшествия, а жените – нито едно, при все това на нас ни е разрешено да пилотираме само неоперативни самолети. Защото всичко това няма никакво значение в сравнение със сто и трима загинали мъже.

Никълъс не я прекъсна. Никога не постъпваше така. И не скочи да защитава КВС.