Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Другият се изправи, отпускайки своето кълбо. Разтърси глава със съскане, дивейки се на глупостта на низшите раси. Постоянно се бъркаха в неща отвъд способностите им и често плащаха фатална цена за това. Грешките им принадлежаха на тях самите и щяха да страдат от тях сами, доколкото останалата част от света оставаше незасегната. Ако пък възникнеше по-сериозна опасност, драконите щяха да се намесят.
— Глупави, глупави нощни елфи…
Ала нейде в пустошта между световете, сред въплъщението на хаоса, старанието на Азшара и нейните Аристократи бе достигнало чифт огнени очи, които се огледаха с внезапен интерес.
Някъде някой бе призовал силата.
Някой бе почерпил от магията с погрешната вяра, че той и само той знае за нея и как да я овладее… но къде?
Наблюдателят потърси и почти намери източника, но сетне го изгуби. Все пак разбра, че се намира близо. Много, много близо.
Щеше да почака. Бе започнал да огладнява, но ако изчакаше още малко, щеше да усети точно къде из световете се намират призователите. Можеше да подуши тяхното нетърпение, техните амбиции. Нямаше да се удържат. Щяха да изтеглят още малко от магията. Скоро… скоро щеше да намери път към техния свят…
И тогава той и останалите щяха да се нахранят.
Пет
Брокс имаше много лошо предчувствие за мисията им.
— Къде са? — промърмори той — Къде са се дянали?
Оркът много искаше да разбере как можеш да скриеш дракон. Дирите бяха явни до едно място, но след него единственото, което двамата с Гаскал успяха да открият, бяха следите на човек или може би на двама. И тъй като орките бяха достатъчно близо, за да забележат, ако един дракон се издигне във въздуха — а такава зашеметяваща гледка не бяха забелязвали — оставаше само левиатанът все още да е някъде наоколо.
— Може би е натам? — предположи по-младият войн, а веждите му бяха смръщени неразбиращо. — Към онзи проход.
— Твърде тесен е — изръмжа Брокс и подуши въздуха. Миризмата на дракона изпълваше ноздрите му. Почти изгубена под нея беше и тази на човека. Дракони и магьосници.
Договор или не, днес бе добър ден за умиране… ако Брокс успееше изобщо да си намери враговете.
Коленичи и огледа отново следите, след което му се наложи да признае, че предположението на Гаскал има най-много смисъл. Двата чифта стъпки водеха към въпросния проход, докато драконовите просто изчезваха. Въпреки това Брокс беше сигурен, че ако се сблъскат с другите нарушители, драконът моментално ще се появи.
Без да дава на спътника си какъвто и да било знак за истинските си намерения, по-старият войн се изправи.
— Да тръгваме.
С извадени оръжия двамата пристъпиха в прохода. Брокс го огледа внимателно и изсумтя. Определено твърде тесен за дракон, ако и недорасъл. Къде беше изчезнал звярът?
Изминали бяха съвсем малко разстояние, когато чуха от дълбините чудовищния рев на някакъв звяр. Двамата орки се спогледаха, но не забавиха ход. Никой истински войн не се обръща при първия знак за опасност.
Навлязоха още по-навътре. Сенките играеха и сякаш навсякъде около тях се спотайваха странни и неестествени животни. Дишането на Брокс се учести, докато се опитваше да не изостава от Гаскал. Брадвата тежеше в ръката му.
Внезапно чуха вик — човешки вик — при това съвсем наблизо.
— Брокс… — започна по-младият орк.
Но в този момент гледката пред тях се изпълни от чудовищно видение — огнен хаос, какъвто никой от двамата не беше виждал.
Изпълваше прохода, преливайки дори в скалите. Не изглеждаше като живо, но въпреки това се движеше сякаш с цел. Звуци — случайни и хаотични — изпълниха ушите на орките и когато Брокс се вгледа в центъра на вихъра, доби чувството, че се взира в средата на вечността.
Орките не бяха раса, която лесно се плаши, но чудовищното и със сигурност магическо видение наистина порази двамата войни. Брокс и Гаскал замръзнаха срещу него, наясно, че обикновените оръжия едва ли могат да го отблъснат.
Старият орк искаше героична смърт, а не нещо подобно. Нямаше достойнство в такъв край. Нещото изглеждаше готово да го погълне без изобщо да му обърне внимание, както би постъпило с хлебарка.
И това му помогна да вземе решение.
— Гаскал! Движи се! Бягаме!
Но самият той не успя да изпълни командата си. Да, обърна се да бяга, но се подхлъзна като непохватно дете, за първи път видяло сняг. Едрият орк се стовари на земята и удари главата си. Оръжието му издрънча нейде встрани.