Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Важ я изгледа яростно. Сега, когато сферата я нямаше, Тиранде блестеше с лунна светлина, извираща отвътре. Придворната дама поклати глава.
— Не бива да оставаш така! Това сияние ще те издаде още при излизането от килията!
Тиранде затвори очи и се помоли на своята богиня. Благодари на Майката Луна за защитата, която й даваше, но я увери, че това сега ще й помогне повече. В началото обаче изглеждаше, че Елун няма да й обърне внимание, защото защитната магия оставаше около нея.
— Побързай! — настоя Лейди Важ.
С все така затворени очи, жрицата опита отново. Майката Луна със сигурност щеше да разбере, че именно дарът, който бе дала на своята дъщеря, сега я поставя в опасност.
Най-накрая присъствието на Елун започна да намалява…
И Тиранде бе обхваната от чувство за непосредствена опасност.
Тя отвори очи и видя как Важ замахва към гърлото й със зловещия талисман. Единствено бойното обучение, което всички жрици получаваха, я спаси от смъртоносната рана, която острият връх щеше да отвори. Ръката й полетя напред точно навреме, за да отблъсне острието настрани. Тя почувства бодеж по кожата си, но поне успя да попречи на Важ да й пусне кръв.
Слугинята на Азшара скочи върху Тиранде със също толкова чудовищно изражение, като онова на черепите, и се опита да избоде очите й със свободната си ръка. Жрицата вдигна бронираното си коляно и го заби в стомаха на Важ. Придворната дама падна назад със стон и изпусна талисмана.
Тиранде скочи към нея, но благородничката също беше бърза. Тя се претърколи и достигна кръга. Жрицата се опита да я сграбчи за крака и да я издърпа назад, но коварната прислужница вече бе успяла да докопа амулета.
Тя запелтечи някакви неразбираеми думи, а после насочи талисмана към Тиранде.
Внезапно сферата отново се оформи около нея. В същото време защитата на жрицата на Елун се върна, макар това да не й помогна да избяга от мехура. Тя заудря по стената, но без резултат.
Лейди Важ се надигна и изгледа с горчива ярост пленничката.
— И за теб щеше да е по-добре да не беше отблъсквала върха! Ти никога няма да бъдеш нейната любима дама! Тази титла е моя и винаги ще бъде!
— Аз не искам да бъда любимка на кралицата!
Но Важ явно не разбираше това. С очи, впити в талисмана, тя изсъска:
— Мислех си, че това ще проработи, но явно ще трябва да измисля нещо друго! Може би няколко добре подбрани думи в ухото на Светлината на Светлините ще я убедят, че на теб не може да се има доверие! Да, това може и да свърши работа!
Тиранде се отказа от опитите да убеди жената в липсата си на желание да служи на Азшара. Очевидно Важ бе напълно полудяла и нямаше да чуе нищо, което противоречи на фикс идеята й.
Внезапно отвън се чу звук и слугинята се обърна рязко към вратата.
— Стражите! Връщат се от „разсейването“, което им осигурих! — Тя отново изгледа затворничката и насочи талисмана към нея. — Всичко трябва да бъде както преди!
Ръцете на Тиранде пак се вдигнаха нагоре, захванати около китките от невидима сила. Краката й се притиснаха здраво един към друг.
— Само да знаех повече за това нещо! — изплю яростно Важ. — Сигурна съм, че то може да те убие, ако му дам правилната команда…
Звуците отвън станаха по-силни. Придворната дама на Азшара скри диска сред гънките на роклята си и се насочи към вратата. Докато се промъкваше тихо, тя погледна за последен път към Тиранде.
— Никога няма да бъдеш нейна!
И с тези думи Важ изчезна в коридора.
Стражите се появиха само няколко секунди по-късно. Единият погледна през решетестото прозорче на вратата, изучавайки я доста по-дълго от необходимото. Това, което Тиранде различи от изражението му, говореше за притеснение от присъствието й. Важ очевидно не бе действала сама.
Що се отнася до жрицата, тя можеше само да се проклина за изпуснатата възможност. Трябваше веднага да разбере, че на Важ не може да се има доверие, но Елун я бе научила да търси доброто у всекиго. Ала ако сега беше действала с повече предпазливост, може би щеше да хване придворната дама неподготвена. И вместо отново да е пленничка тук, щеше да е в състояние поне да опита да се измъкне от двореца.
— Майко Луна, какво да правя?
Тя разбираше, че богинята може да се намесва само до определен предел. Цяло чудо бе, че Елун й беше дарила и тази защита.