Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
— Успех, Стив.
— Ще опитам, сър.
Върнал се в стаята си, Стив хвърли документите и билета на мъничкото, облицовано с изкуствена материя бюро и заби поглед в тях. Метна куртката на леглото и седна, така че да го бие приятната въздушна струя от вентилатора, прикрепен към боядисания в бяло дървен таван.
Стив никога не бе допускал, че ще го повикат отново за астронавт. Наистина беше още на четиридесет години, физически здрав и в отлична форма, но най-хубавите му години бяха вече отминали, отдавна бе признал това в себе си, и то без каквато и да е горчивина. Щастието, бог му е свидетел, е било винаги на негова страна, макар той самият никога да не бе се чувствувал особена щастлив. На млади години го обучиха за пилот, после беше изпратен за Гуам, когато отчаяните обвинения на Джонсън срещу Северен Виетнам така натежаха, че можеше да ги подкрепи само супербомбардировачът B—52. Готвеха се вече да натоварят и него, но тогава старата лисица Хенри [8] измъкна на бял свят вълшебния рог, а другият стар хитрец Дик [9] така го наду, че заскърца доста неблагозвучно. Малко след това обаче големият скъп сигнал за отбой заскимтя махмурлушки и момчетата изтрезнели се завърнаха у дома след невъзвратимо загубени десет години — поне тези, които още бяха в състояние да го сторят.
Стив Б. Стенли (той не обичаше никак второто си име — Бенедикт) беше от завърналите се. Той се захвана да изпитва прототипите на новия супербомбардировач B—1 на Рокуел, но през пролетта на 1977 САЩ започнаха усилена надпревара във въоръжаването при президента Картър след несполучливите преговори за САЛТ—II. Те се отказаха от скъпите B—1 и заложиха на безпилотната управляема ракета «Круз». Тогава Стив доброволно отиде при НАСА, които в този момент усилено търсеха опитни пилоти за четвъртото поколение астронавти. «Астронавти» беше чисто лицемерие. НАСА обучаваше пилоти за космическата «совалка», които си показваха носа едва на сто километра извън земната атмосфера, но залъгваха хората си с приказки за предстояща експедиция до Марс, тъй като Съветите също се готвели за полет до Червената планета.
Американската тайна служба загатна още през 1977 година, че съветското правителство възлагало на тежката промишленост и електрониката обемни задачи, които не могли да бъдат в непосредствена връзка с въоръжаването и с произвежданите в голямо количество «Бекфайър». Оттогава слуховете за съветска експедиция на Марс периодично се сгъстяваха — когато се откриваше или закриваше поредната стартова възможност. Тъй като и двете кацания на «Викинг» на САЩ през 1976 година не донесоха никакви по-определени сведения за следи от живот на Марс, напротив, дори изправиха екзобиолози [10], химици и геолози пред неочаквано повече загадки, редица именити учени настояха за експедиция с екипаж до съседната планета. НАСА с готовност се залови за техните аргументи и започнаха усилена пропагандна кампания. Винаги намираха неколцина директори от НАСА, които при най-малкия знак на индустрията задърпваха конците, а техните марионетки от Вашингтон започваха незабавно да танцуват и измъкваха на бял свят старите пароли, като: «престижът на САЩ», «честта на нацията» и каквито там още имена им прикачваха. Извадиха от шкафа и плановете на починалия фон Браун, но само с половин душа пристъпваха към реализиране. Поръчките, предоставени на индустрията, бяха незначителни: проучвания, алтернативни решения, проектосметни документации. Конгресът се скъпеше. Никой не вярваше истински в надпреварата за Червената планета, още повече че не можеше да се разбере със сигурност дали русите са предприели сериозна подготовка за подобен полет. Но Конгресът не се стискаше без основание. Само посветените, числящите се към «по-тесния кръг» знаеха, че парите отдавна вече текат в други канали, които се оказаха бездънни.
През 1982 година започнаха редовните полети на «совалката», а космическата лаборатория «Спейслаб» започна своята работа. Когато наскоро, след това се зададе следващият стартов прозорец към Марс, а Съветите пак не дадоха признаци, че се канят да пращат натам някаква експедиция, САЩ временно замразиха плановете си за междупланетни полети с екипаж. Бездействието на Съветите в тази област си оставаше необяснимо. Заетите с хронотронния проект военни преценяваха ситуацията в нарастваща степен като обезпокоителна и настояваха да се бърза. Беше ускорено построяването на клетконосачи, а научният щаб — увеличен.
За това развитие на нещата Стив Б. Стенли естествено нямаше и понятие. Той усещаше само, че правителството е загубило всякакъв интерес към космическите полети и че непрекъснато изтегляше научен и технически персонал от тази област. Половин дузина пъти той беше летял вече в орбита с учени и техния чуплив багаж, скачваше се със «Спейслаб» и се връщаше обратно на Земята с други учени и с техния багаж. През 1983 година той се освободи от НАСА — работата не беше по вкуса му. Дванадесетчасови проверки и подготовка на всички измервателни уреди и апаратури за старта — а след по-малко от час полет първата част на мисията свършваше. После нови два часа — същата процедура, успоредно със станционен и земен контрол, после старт към Земята, изхвърляне на резервоарите с изпражненията и боклука при навлизане в атмосферата, приземяване.
8
Хенри Кисинджър. — Б.р.
9
Ричард Никсън. — Б.р.
10
Екзобиология или астробиология — наука за извънземните форми на живот. — Б.NomaD.