Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Лейтенант — обади се той и тя веднага прекрати масажа.
— Да, сър?
— Какво ви разказах миналата нощ?
Наистина беше важно да знае.
Бавните въртеливи движения се подновиха.
— Ами… че сте ранен от шрапнел — съчувствено отвърна тя. — Един от хората ви е загинал, вероятно при същия инцидент. Първоначално реших, че става въпрос за автомобилна катастрофа, но след като споменахте за падането, което не си спомняте, ясно реших, че може би е взривен хеликоптер.
Очакваше от него да потвърди или да отрече догадките й.
Ала той не направи нищо подобно. Размишленията й се оказаха изключително проницателни. Трябваше да действа предпазливо или съседката му щеше да стигне до истината, ако вече не го бе направила.
— Работата ми е строго поверителна — заяви Джо.
Смяташе, че с това е сложил край на разговора, но жената продължи:
— В единствения подобен инцидент, за който съм чувала в последно време, няма нито един оцелял. Хеликоптерът е бил взривен, докато се е опитвал да спаси четирима морски тюлени. Трима от тях са загинали, а четвъртият е в неизвестност.
Той се опита да остане спокоен, но всеки мускул в тялото му се стегна.
— Познавали сте тези мъже — продължаваше тя все така съчувствено.
Джо замълча. За негово облекчение, Пени не настоя за отговор.
Вместо това изключи машината, повдигна стола още малко, попи излишния гел от гърба му и започна да го масажира с хладни и опитни ръце.
Колкото и да не му се искаше да признае, допирът й му доставяше удоволствие. Натискът върху схванатите му мускули беше изключително деликатен.
О, господи. Щеше да се примири дори с любопитните й въпроси, ако продължеше вечно да го разтрива така. О, да, чудесно. Аххх!
Докосването й обаче събуждаше у него спомени, които би искал да изхвърли от паметта си завинаги.
Спомни си как изхвърча назад, после пада бавно на земята, докато хеликоптерът се издигна като огнено кълбо във въздуха. Трупът на един от хората му се стовари близо до него — без ръце, без крака, само с отпусната безжизнена глава.
Джо изруга тихо, обзет от отчаяно желание да се отърве от това видение, като го зарови дълбоко в подсъзнанието си.
Ала Пени го бе върнала отново. И то точно тук, в тази стая.
Не знаеше дали изпита разочарование, или облекчение, когато накрая изтри гърба му със сухи салфетки.
— Как се чувствате? — попита тя, изсипвайки върху настръхналата му кожа пудра, която втри с бързи леки движения.
Той потръпна чувствено.
— Добре — призна откровено. — Отпуснат.
— Радвам се. Трябва да слагате влажни компреси всяка вечер, докато гледате телевизия и когато си лягате.
Джо се извърна тежко, за да вдигне ластика на боксерките си.
— Имате ли нужда от помощ?
— Не, ще се справя.
Най-малко от всичко му се искаше да се унижи, като изложи на показ възбудата си. Не беше негова вината, че допирът на женски ръце му действа винаги по този начин.
Използвайки нощницата като прикритие, успя да се обърне и да спусне крака от едната страна на масата. Никаква болка, помисли си с удивление. Наистина бе успяла да сътвори чудо.
— Уоу! — измърмори, признавайки мислено таланта й.
— Бих искала да ви видя отново в четвъртък — заяви тя. — Ще продължим със същото лечение.
Вече нямаше търпение да дойде следващата им среща. Може би дотогава щеше да събере сили да я погледне право в очите, без да се чувства като неудачник.
— Запишете се на рецепцията, преди да си тръгнете — продължи Пени делово.
Полата й прошумоля и лекото потропване на токчетата й изчезна към вратата.
Джо въздъхна виновно. Може би по-малката сестра беше права. Пенелопе Прайс нямаше вид на жена, която има намерение да го компрометира. Тя бе изключително почтена. Като си спомни магията, която пръстите й бяха сътворили с тялото му, си помисли, че е късметлия да я има не само като съседка, но и като физиотерапевт.
Пени затръшна вратата на кабинета си и тежко се отпусна върху стола зад бюрото. Повдигна ръце към носа си и с наслада вдъхна миризмата на чисто мъжко тяло, запазила се върху тях. Те бяха съхранили усещането за топлата му гладка кожа. Силните му стегнати мускули бяха необятно поле за нейните професионални способности. Би могла да го масажира цяла вечност, наслаждавайки се на загорелите му стройни бедра.
С тежка въздишка пропъди непристойните мисли от съзнанието си. Увлечението й по Джо беше безнадеждно. Той недвусмислено й бе показал, че предпочита да я държи далеч от себе си. И все пак днешният сеанс само бе усилил интереса й. С него ставаше нещо, до което не можеше да се докосне…