Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
Облечен и готов за работа, той излезе от апартамента и се изкачи на покрива, където беше паркиран неговият разнебитен хелимобил.
Един час по-късно, седнал зад кормилото на служебния фургон, Джон вече превозваше първото повредено електрическо животно. Малката електрокотка лежеше в пластмасовата клетка в задната част на фургона и дишаше трескаво.
„Колко му е да я вземеш за истинска“ — мислеше си Джон Изидор, докато се носеше към ветеринарната лечебница. Това беше скромна, почти незабележима фирма, която с мъка се държеше на повърхността в условията на жестока конкуренция, която цареше между отделните работилници за изработка и ремонт на изкуствени животни.
Котката изстена болезнено.
„О! — мислено възкликна Джон, — звучи така, сякаш наистина умира. Сигурно се е изтощила дълготрайната батерия и сега едно по една преустановяват функциите си отделните вериги. Тънка работа, тъкмо за Мил Борогроув, главният техник на лечебницата. А аз дори пропуснах да назова пред собственика предполагаемата цена за ремонта — помисли си мрачно Изидор. — Мъжът просто ми я натика в ръцете, промърмори, че се е развалила някъде през нощта и тръгна на работа.“
Във всеки случай, размяната на думи бе съвсем кратка и забързаният собственик бе изфучал в небето с новия си красив хелимобил. Какво да се прави — прищевки на клиентите.
— Ще можеш ли да издържиш докато стигнем работилницата? — обърна се Изидор към котката. Животното продължаваше да стене. — Е, тогава ще се помъча да те презаредя по пътя — рече Изидор, спусна фургона към най-близкия покрив и след като паркира временно, без да изключва двигателя, отвори покритата с прахоотблъскваща мрежа клетка, която заедно с белите дрехи и надписите отвън целеше да създаде впечатлението, че се касае за фургон на истинска ветеринарна лечебница, която обслужва истински животни.
Тихо гъргореше електрическия механизъм в съвършено автентичните на пръв поглед гърди, от устата излизаха синкави химически мехури, стъклено блестяха изкуствените, но великолепно изработени лещи и металическите челюсти потрепваха конвулсивно. Това, което винаги го бе изненадвало бяха тези програмирани предварително „болестни“ функции, конструкцията, която държеше в ръцете си бе изработена така, че когато се повредеше един от компонентите, механизмът не се разваляше, а създаваше илюзията за заболяло животно.
„Дори и мен би могло да излъже“ — помисли си Изидор, докато ровеше с пръсти из козината за да открие капака на контролния пулт и контакта за зареждане на батерии. Изглежда при този модел и двете бяха съвсем миниатюрни, защото не можеше да ги открие. А и не биваше да се бави — механизмът почти бе спрял да функционира.
„Ако е станало късо съединение — мислеше си Изидор, — тогава най-добре е час по-скоро да откача захранването. Тогава механизмът ще бъде изключен и ще се преустанови изгарянето на електронни елементи. А после в работилницата, Милт ще го зареди отново.“
Той опипа с пръст неравния хребет на изкуствения гръбнак. Тук някъде трябваше да са кабелите. Дяволски изпипана работа, имитацията беше съвършена. Никъде не се виждаха нито кабели. Сигурно е производство на „Уилрайт и Карпентър“ — техните продукти бяха сред най-скъпите, но изработката беше перфектна.
Джон най-сетне се отказа, така или иначе изкуствената котка бе спряла да функционира. Изглежда късото съединение — или каквато беше повредата там — вече бе нанесла поражения върху захранващия блок и електронните вериги. Ремонтът се очертаваше като доста скъп. По всичко изглежда, че притежателят е пропускал профилактичните прегледи за почистване и смазване на механизма, така че всичко щеше да мине за негова сметка. Може би този случай ще му бъде за урок, макар и неприятен.
Изидор отново се настани на предната седалка, притегли руля към себе си, хелимобилът се издигна право нагоре и след това пое по маршрута към работилницата.
Във всеки случай, сега вече не се налагаше да слуша сърцераздирателните стонове на механизма.