Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Известно време седяхме безмълвни. Дон Хуан покри лицето си с шапка и остана неподвижен, сякаш спеше. Аз се задълбочих в записките си, но изведнъж той направи рязко движение, което ме накара да подскоча. Седна и се вторачи строго в мен.
— Ти имаш усет за ловуване — каза той. — Ето какво трябва да научиш — да ловуваш. Повече няма да говорим за растения.
За момент издаде напред долната си челюст, после добави най-чистосърдечно:
— Без друго никога не сме говорили за това, нали? — И се разсмя.
През останалата част от деня вървяхме накъде ли не. Той ми даваше невероятно подробни описания за гърмящите змии: как снасят яйца, как се придвижват, какви са им сезонните навици, неочакваните промени в поведението им. После се зае да ми обяснява всеки отделен пункт, а накрая хвана и уби една голяма змия; отряза й главата, извади червата, смъкна кожата и изпече месото. Движенията му бяха тъй изискани и сръчни, че беше истинско удоволствие да стоиш край него. Бях го слушал и гледал като омагьосан. Концентрацията ми бе тъй пълна, че останалият свят на практика беше изчезнал за мене.
Изяждането на змията беше рязко връщане в света на обикновените неща. Когато задъвках змийското месо, усетих, че ми се повдига. Нямах основание да се гнуся, тъй като месото беше вкусно, но стомахът ми сякаш бе станал независим елемент. Въобще не можех да преглъщам. Помислих, че дон Хуан ще получи сърдечен пристъп от силния си смях.
След това се преместихме да отпочинем на завет до едни скали. Започнах да работя по записките си и тяхното количество ме накара да разбера, че той ми бе дал удивително много сведения за гърмящите змии.
— Желанието ти да ловуваш отново се е върнало у теб — каза изведнъж дон Хуан със сериозна физиономия. — Сега вече си вързан.
— Моля?
Поисках да обясни какво иска да каже с това, че съм вързан, но той само се разсмя и го повтори.
— Как така съм вързан? — настоях аз.
— Ловците винаги ще си ловуват — каза той. — И аз самият съм ловец.
— Искаш да кажеш, че си изкарваш прехраната с лов?
— Ловувам, за да живея. Мога да живея и отвъд равнината, навсякъде.
Той посочи с глава всичко наоколо.
— Да си ловец, означава да знаеш много — продължи той. — Означава, че можеш да виждаш света различно. За да бъде ловец, човек трябва да бъде в съвършено равновесие с всичко останало, в противен случай ловуването ще стане безсмислено бреме. Например днес ние уловихме малка змия. Аз трябваше да й се извиня, че й отнемам живота тъй внезапно и тъй категорично; направих го с пълното съзнание, че моят живот също ще бъде отнет един ден по твърде подобен начин — внезапно и категорично. И така, ние и змиите сме на равна нога. Една от тях днес ни нахрани.
— Когато ловувах, никога не съм мислил за равновесие от този вид — казах аз.
— Не е вярно. Ти не си убивал животните ей така. Ти и семейството ти сте яли дивеча.
Твърденията му съдържаха убеждението на човек, който е присъствал там. Той, разбира се, беше прав. Имаше и такива моменти, когато аз донасях случайно убития дивеч на семейството си.
След кратко колебание попитах:
— А как разбра това?
— Някои неща просто зная — отговори той. — Не мога да ти кажа как.
Разказах му, че лелите и чичовците ми съвсем сериозно наричаха всички птици, които улавях, „фазани“.
Дон Хуан каза, че може да си представи как са наричали някое малко врабче „мъничък фазан“ и комично изобрази как са го дъвчели. Невероятните движения на челюстта му оставиха у мен впечатлението, че той наистина дъвче цяла птица заедно с костите.
— Според мен ти действително имаш качества на ловец — каза той, взирайки се в мен. — А ние май сме на погрешен път. Може би ще пожелаеш да промениш живота си, за да станеш ловец.
Той ми напомни как бях открил с известно усилие, че за мен в тоя свят съществуват добри и лоши места; добави, че съм открил и специфичните цветове, свързани с тях.
— Това означава, че имаш нюх към ловуването — заяви той. — Не всеки, който се опитва, успява да намери своите цветове и своите места едновременно.
Да бъдеш ловец изглеждаше много приятно и романтично, но за мен това бе чиста нелепост, тъй като на практика, ловът никак не ме интересуваше.
— Не е нужно да се интересуваш от лова, нито да го обичаш — отвърна той, когато му се оплаках. — Ти имаш естествени наклонности. Според мен най-добрите ловци никога не са обичали да ловуват: те просто са добри в тоя занаят и това е всичко.
Имах чувството, че дон Хуан е способен да излезе победител от всякакъв спор и въпреки това твърдеше, че въобще не обича да разговаря.
— Също като онова, което ти казах за ловуването — каза той. — Не е нужно непременно да обичам разговорите. Просто имам нюх към тях и се справям успешно — това е всичко.