Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Този отпечатък е от десния показалец на Томас Седжуик — отвърна Траг.
Мейсън рязко се обърна към Дела Стрийт:
— Какво направи с онова кожено палто, Дела?
— Занесох го на сигурно място.
— Къде?
— В гардероб за кожени дрехи.
— Къде е бележката?
— В чантата ми.
— Дан я на лейтенант Траг.
Дела Стрийт отвори чантата си, извади едно синьо картонче и го подаде на Траг. Той стана, изтърси пепелта от пурата си и каза:
— Благодаря.
— Един момент — спря го Мейсън. — Искаме разписка.
— Напиши я — обърна се Траг към Дела Стрийт.
— Може ли да видя картончето?
Траг й го подаде. Пръстите на Дела Стрийт заподскачаха по клавиатурата на пишещата машина, бързо измъкнаха листа от валяка и го връчиха на лейтенанта за подпис.
Траг прехвърли пурата в ъгъла на устата си, за да не му влиза димът в очите, наведе се и драсна името си върху листа. Бавно, сякаш пряко волята си, той извади от джоба си увита в целофан снимка. Беше прикрепена към тъмна подложка и показваше младо амбициозно лице с приятни черти, весело искрящи очи, уста, изразяваща твърдост, без намек за грубост или жестокост, правилна брадичка, прав нос и добре оформеио чело, над което се виеше къдрава черна коса.
— Хубав е — рече той.
— И още как! — възкликна Дела Стрийт. — Кой е?
— Не е. Беше. Погледнете младежката решителност, честните очи… По дяволите, ставам прекалено сантиментален за полицай.
— Боб Клеърмонт? — попита Мейсън.
— Боб Клеърмонт — отвърна Траг и излезе.
6
В девет и половина Пери Мейсън се отби в кантората на Дрейк.
— Още ли няма нищо, Пол?
— Няма — отвърна детективът.
— Откри ли нещо за Файет?
— Не съм сигурен дали става дума за същия човек, но преди пет години някой си Джордж Файет е бил арестуван за организиране на незаконни залагания. Може да е бил същият.
— Може — съгласи се Мейсън. — Какво е станало с него?
— Нищо.
— Как така — нищо?
— Точно така. Бил е арестуван, зарегистриран, пускат под гаранция и оттам нататък няма нищо. Делото просто се е изпарило във въздуха.
— Колко е била гаранцията?
— Сто долара — засмя се Дрейк.
— Прилича на нагласена работа.
— Възможно е, разбира се. Знаеш как стават тези неща.
— Успя ли да разбереш къде живее или изобщо каквото и да е за него?
— Абсолютно нищо.
— А гарантите?
— Единият притежава имот на стойност двайсет хиляди долара, ипотекиран за двайсет и пет хиляди, и срещу него е подписал гаранционни полици за петстотин хиляди.
— Можеш ли да го докажеш? — попита Мейсън.
— По дяволите, не! — ухили се Дрейк. — Ти поиска сведения за Файет. Ако ти се ще да разобличаваш машинациите с гаранционни полици, ще трябва да ми дадеш пет помощници, десет телохранители и пълно бойно снаряжение, а ти самият да си намериш сигурно скривалище. Изброявам само най-важните неща.
— Добре — примири се Мейсън. — Надявах се Албърг да ми позвъни. Написах му писмо и специално изпратих човек да му го занесе. Той го оставил на касиерката. Поръчал й, ако Морис позвъни, да му съобщи, че има писмо за него и той да намери начин Да го получи.
— За какво му писа, Пери?
— За много неща. И го заклех да ми се обади по което и да е време на деня или нощта. Дадох му този номер, за да ме търси тук, ако не съм в кантората си — да звънне веднага щом получи писмото, независимо колко е часът… Може ли да използвам телефона?
Мейсън вдигна слушалката, даде някакъв номер на телефонистката и когато го свързаха, поиска да говори с мистър Албърг.
— Няма го.
— Мейсън е на телефона. Кога ще се върне?
— Не знам, мистър Мейсън.
— Дайте ми касиерката.
— Момент.
Щом чу женски глас, Мейсън се представи:
— Обажда се Пери Мейсън, адвокатът. Оставих писмо за мистър Албърг. По-точно пратих го по човек с указания, ако мистър Албърг дойде или позвъни…
— Да, мистър Мейсън. Смятам, че вече го е получил.
— Какво е получил?
— Писмото.
— Идвал ли е?
— Не. Той… Вижте, мистър Албърг няма да дойде тази вечер. Обади се и… Тук няколко души го търсиха.
— Няколко души? — учуди се Мейсън.
— Няколко души — потвърди тя. — Въртят се наоколо.
— Разбирам.
— Казах му — продължи касиерката, — че доста хора са го търсили, както и за писмото от вас, което е много важно. Той ми нареди бързо да хвана такси и да го оставя в един бар. Щял да го вземе по-късно.
— Спомена ли колко по-късно?
— Не.
— Ако отново ви се обади, моля, непременно разберете дали е взел писмото. Кажете му, че в момента това е най-важното. Предайте му да прочете писмото и да ми се обади.