Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Какво, никой ли няма да заплаче? — изненада се Ахил. — А пък аз си мислех, че сте приятели. Май само сте се престрували. — Изкиска се. — Е, няма какво повече да ви кажа. — Обърна се към един от войниците при вратата. — Действайте.
Войникът излезе. Чуха няколко реплики на руски. В стаята нахълтаха шестнайсет войници, разделиха се, по двама за всяко дете.
— Сега ще ви разделим — обясни Ахил. — Никой да не си мисли, че може да се измъкне. Ще имате възможност да си пишете електронни писма. Искаме да продължите да си сътрудничите. Все пак вие сте най-острите военни умове, които човечеството може да изстиска в момент на нужда. Всички много се гордеем с вас и с нетърпение очакваме да видим плодовете на труда ви в най-близко бъдеще.
Едно от децата се изпърдя шумно.
Ахил се усмихна снизходително, намигна на Петра и излезе.
След десет минути ги качиха на различни коли, закараха ги в различни посоки, на незнайни места някъде из просторите на най-голямата страна в света.
ВТОРА ЧАСТ
СЪЮЗНИЦИ
Шифърът
До: Graff.pilgrimage@colmin.gov
От: Konstan.Briseis@helstrat.gov
Тема: Изтичане
Ваше превъзходителство, пиша ви лично, защото бях най-ожесточеният противник на плана ви за снемане на охраната на младия Юлиан Делфики. Оказва се, че съм грешал. Току-що научихме, че апартаментът, в който държахме него и семейството му, е бил поразен от ракета. Двама войници са загинали. В съгласие със съвета ви, официално огласихме, че младият Делфики е загинал при атентата. Стаята му е била поразена през нощта и той щеше да бъде убит вместо войниците, които спяха там. Очевидно някой е проникнал много дълбоко в системата ни. Вече не се доверяваме на никого. Вие реагирахте съвсем навреме и съжалявам, че ви забавих. Гордостта ми от военната мощ на Елада ме заслепи. Както виждате, говоря общофлотски, не смятам за нужно да важнича повече пред един истински приятел на Гърция. Благодарение на вас едно голямо богатство на нацията бе спасено.
Ако Бийн трябваше да се крие, Араракуара бе идеалното място. Градчето, наречено на един вид папагали, беше като музей на открито, с павирани улици и стари къщи. Не бяха особено красиви или живописни — дори катедралата бе доста прихлупена и не особено стара, завършена едва през двайсети век, но все пак тук цареше спокойният дух, характерен за Бразилия навремето. Близкият град Рибейрау Прету се бе превърнал в мегаполис, многократно надхвърлящ размерите на Араракуара. И макар че животът течеше достатъчно в крак с времето — по улиците се чуваше колкото португалски, толкова и общофлотски — тук Бийн се чувстваше като у дома си повече отколкото в Гърция, където желанието да бъдеш пълноценен европеец и в същото време чист грък изкривяваше живота и нравите.
— Недей да свикваш — предупреди го сестра Карлота. — Няма да се задържаме.
— Ахил е дяволът, не Господ. Не може да достигне навсякъде. Не може да ни открие, ако не оставяме следи.
— Не е нужно да търси навсякъде. Достатъчно е да ни намери, където сме.
— Омразата го заслепява.
— Страхът изостря сетивата му.
Бийн се засмя — това беше стара игра между тях.
— Навярно похитителят на другите деца не е Ахил.
— Навярно не гравитацията ни държи на Земята, а някаква друга сила с подобни свойства — отбеляза Карлота.
Тя също се засмя.
Сестра Карлота беше добър спътник. Имаше чувство за хумор. Разбираше шегите му и нейните го забавляваха. Но най-вече обичаше да прекарва дълги часове, без да продума, и да се занимава мълчаливо, докато той си върши работата. Когато разговаряха, използваха особен съкратен начин на изразяване — и двамата знаеха важните неща, достатъчно беше единият да загатне нещо и другият щеше да го разбере. Това не означаваше, че бяха сродни души в хармония помежду си. Просто жизнените им пътища се сближаваха в определени точки — и двамата се криеха, и двамата бяха отделени от близките си, имаха общ враг, който желаеше смъртта им. Нямаха за кого да клюкарят, защото не познаваха никого. Нямаха какво да обсъждат, защото нямаха общи интереси освен настоящия проблем: да установят къде са затворени децата и на коя държава служи Ахил (или тя му служи), да разберат накъде отива светът, за да му повлияят, може би да променят хода на историята.
Такава поне бе целта на сестра Карлота и Бийн беше готов да участва в плана й, доколкото проучванията, необходими за първите две задачи, бяха необходими и за последната. Той не беше сигурен, че много му дреме за историята и бъдещето.