Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Питър обядваше с него три пъти в седмицата и всеки път му поверяваше различни задачи. Даде му виртуална самоличност, която го помаза като „Помощник на хегемона“. В свят, в който властта на хегемона бе останка на единството, наложено със сила по време на войните с формиките, на Ахил бе дадена официално сянката на сянката на властта.
— Нашата власт — обърна му внимание Питър по време на втория им обяд — лежи твърде леко върху юздите на световното правителство.
— Конете изглеждат прекалено спокойни, сякаш никога не са били яздени — присъедини се към шегата Ахил, без да се усмихне.
— Ние управляваме толкова умело, че изобщо не е нужно да използваме шпори.
— Добър подход — отбеляза Ахил. — И без това напоследък имаме недостиг на шпори.
Хегемонията бе празна черупка по отношение на фактическата власт, не това не означаваше, че няма работа за вършене. Напротив. Питър знаеше, че когато човек няма власт, може да оказва влияние не чрез страха, а чрез предлагането на полезни услуги. Имаше безброй институции и обичаи, останали от десетилетията, когато Триумвиратът от Хегемон, Полемарх и Стратегос бяха управлявали човешката раса.
Новосформираните правителства в много страни бяха сформирани незаконно. А едно посещение от Питър често даваше илюзия за законност. Имаше страни, които дължаха пари на Хегемонията и тъй като нямаше никакъв шанс да си ги събере, хегемонът можеше да поиска услуга и да забрави нарастващата лихва. Така Питър стимулираше различни благородни акции от страна на някое правителство. Когато Словения, Хърватска и Босна се втурнаха да помагат на Италия и изпратиха флот, защото Венеция беше поразена едновременно от наводнение и земетресение, на всички тях им се опрости лихвата.
— Вашата великодушна подкрепа помага за обединението на света, а това е всичко, което Хегемонията се надява да постигне.
Беше шанс за правителствените глави да си спечелят положително отразяване по телевизията.
Те знаеха също, че не им коства много да поддържат Хегемонията в играта. Беше добра идея, тъй като тя и мюсюлманите бяха единствените групи, противопоставящи се открито на китайския експанзионизъм. Ами ако се окажеше, че Китай има амбиции отвъд империята, която вече е завладял? Ами ако внезапно се наложеше светът отвъд Великата стена да се обедини, за да оцелее? Щеше ли да е добре да има един жизнеспособен хегемон, готов да поеме водачеството? А младият хегемон бе братът на великия Ендър Уигин, нали?
Имаше и други задачи за изпълнение. Библиотеките на Хегемонията се нуждаеха от финансиране. Полицейските участъци на Хегемонията по целия свят разполагаха с архиви, които трябваше да останат под неин контрол, въпреки че цялото финансиране идваше от местни източници. Доста противни неща бяха извършени заради военното положение, а имаше все още живи хора, които искаха запечатването на тези архиви. Също така имаше влиятелни хора, които настояваха тези архиви да не се унищожават. Питър много внимаваше неудобните архиви да останат в тайна. Но не пропускаше да уведоми някое правителство, което отказваше сътрудничество, че дори ако конфискува архива в своята държава, съществуват други архиви с дублирани записи, които са под контрола на съперничещи си с тях нации.
А балансирането? Питър се отнасяше много внимателно и с всяко договаряне, всяка сделка, всяка извършена и всяка поискана услуга (защото беше жизненоважно той винаги да получава повече, отколкото дава) създаваше в други нации илюзията за по-големи влияние и власт, отколкото имаше в действителност.
Защото колкото по-големи влияние и власт те мислеха, че има, толкова по-големи влияние и власт той имаше в действителност. Реалността беше доста неприятна за Хегемонията, ето защо Питър поддържаше илюзията.
Ахил щеше да е много полезен в това. И понеже със сигурност би използвал възможностите в своя изгода, предоставената му свобода за действие щеше да го подлъже да изложи своите планове, а шпионските системи на Питър щяха да ги засекат.
— Няма да хванеш риба, ако държиш въдицата в едната ръка, а стръвта в другата. Нужно е да ги събереш и да ги свържеш с дълъг конец.
Казал го бе бащата на Питър, и то повече от веднъж, явно защото си въобразяваше, че е по-скоро мъдро отколкото очевидно. А изказването бе очевидно, защото беше вярно. За да накара Ахил да разкрие тайните си, Питър трябваше да му даде възможност да комуникира с външния свят, когато пожелае.
Но не биваше да го прави твърде лесно, защото Ахил щеше да се досети какво всъщност иска Питър. Следователно, привидно с голямо смущение, Питър постави сериозни ограничения за достъпа на Ахил до мрежите.