Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Нападението беше толкова внезапно, че Уили се отлепи от седлото и шумно цамбурна във водата.
Дребосъка се разсмя и запляска с ръце.
А на Уили й дойде до гуша. Подобно на уморено дете, което са напляскали след дълга игра, тя се задавяше от гняв и сълзи. Беше мокра, мръсна и гладна, беше накрай сили.
— В Шанхай си ми беше добре! — викна тя. — Имах си къщичка с градинка, имах си богати приятели, ходех по приеми и се возех в хубави коли! Мразя всичко това тук! Аз съм певица, а не туристка! Тук лесно бих могла да изгубя гласа си!
Дребосъка я гледаше с разширени от изненада очи.
— Тая госпожа съвсем откачена! — заключи той.
Индиана огледа мястото на принудителното им спиране — слънцето се бе изтърколило доста надълбоко и мракът вече настъпваше, — после обяви решението си:
— Мисля, че можем да пренощуваме тук.
Прецени, че всички са вече твърде уморени, за да продължат.
Залез слънце.
Трите слона нагазиха в реката и се потопиха до гърди в хладната вода. Инди свали ризата си, нагази след тях и започна да залива гърбовете им. Сайну мина от другата страна да му помогне.
Дребосъка се заигра с малкото слонче, което весело го обвиваше с хобот, вдигаше го във въздуха и го пускаше по гръб във водата. Момчето пищеше от удоволствие, а слончето го чакаше да се покаже над водата, за да го облее с обилен душ от хобота си. Двамата бяха връстници и се разбираха чудесно.
Уили се отдалечи на двайсетина метра срещу течението, откри един спокоен вир и се гмурна в хладната вода. Стигна дъното, обърна се по гръб и бавно изплува на повърхността. Отмахна мокрите кичури от очите си, отправи поглед към зеления гъсталак над реката и доволно затананика. Имаше нужда да си повдигне духа.
През последните два дни животът й се промени коренно. Нещата тъкмо започнаха да се оправят, когато този мъж нахълта в бара и всичко отиде по дяволите. Всъщност той не бе чак толкова лош, ако човек харесва подобни типове, но лично тя не държеше особено съдбата й да се направлява от него.
Преди всичко беше учен, а това означава, че е смахнат, независимо от целите и намеренията му. И друго — макар че явно му бе направила впечатление, той не проявяваше никаква любезност към нея, държеше се строго, доста грубиянски и егоистично — с една дума, не като джентълмен. Що за човек е всъщност той, питаше се Уили.
С момчето обаче се държеше добронамерено и грижливо. Поради простия факт, че с нея самата никой не се бе отнасял по този начин преди години, Уили изпитваше задоволство да наблюдава поведението му. А и снощи очевидно се трогна при вида на изгладнялото дете в селото, да, тя не пропусна да забележи това. Е, хубаво, добър е с децата. И какво друго?
Наистина, той я спаси там, в бара, когато всичко хвръкна по дяволите. Спаси живота й и в падащия самолет, макар че ако не беше се появил, това едва ли щеше да се случи. А може би щеше, кой знае? Съдба. Тези индийци много обичат да говорят за предопределенията на съдбата; същото правеха и много китайци, беше ги чувала с ушите си по разни приеми.
Приеми, увеселения. Сигурно са на хиляди мили от най-близкото подобно нещо.
Очите му. Безспорно най-привлекателното нещо у него. Как ли изглеждат отблизо, запита се Уили.
Отново се гмурна. Хладната вода приятно я отпусна, отмивайки умората от натежалите й крайници. Всичко ще се оправи, няма начин да не се оправи. Стига да е жива и здрава.
Господи, само като си представи човек, че е на хиляди мили от най-близкия прием, от най-обикновения чифт копринени чорапи!
Индиана излезе от водата и тръгна нагоре по брега. От панталона му капеше вода. Искаше да провери дали с Уили всичко е наред.
Разбира се, той почти не се съмняваше в това. Личеше си, че е жена с характер, която може да се справя с трудностите. Но тук просто не плуваше в свои води, тъй като бе израсла в града. Толкоз.
Не би се отнасял с нея тъй сурово, ако не беше сигурен, че ще го изтърпи. Но поведението й на придворна дама понякога беше направо непоносимо и той неволно стягаше юздата. В крайна сметка изобщо не я обвиняваше, тъй като обстоятелствата бяха доста необичайни за нея. Но защо се оплаква толкова гръмогласно? Вероятно защото е певица.
Както и да е. Тук и сега тя има нужда от закрила и той ще й я даде.
Стигна до дрехите й, проснати да съхнат на един надвесен над реката клон. Миг по-късно видя и самата нея във водата. Беше, хм, съвсем неприкрита, така да се каже.