Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
А после, ако войната не се погрижи за Катон, той ще трябва да насочи вниманието й натам. Един плодовит и изобретателен ум лесно щеше да уреди някакъв нещастен случай.
И Брайън мислено се поздрави, докато последните удари на часовника отмираха в здрача.
По пладне Катон и Джайлс Крамптън влязоха в двора на конюшнята. Беше светъл, ясен ден, с обещание за топлинка в лъчите на ранното мартенско слънце.
— Кога смятате, че ще си бъдем у дома този път, милорд? — осведоми се Джайлс привидно небрежно.
Отметна юздите на врата на коня и слезе от седлото, като си подсвиркваше нещо неопределено през зъби.
Катон добре съзнаваше, че Джайлс гори от желание да се върне към настоящата си работа — дългата, изтощителна обсада на Бейсинг Хауз. Бяха прекарали там само три дни, преди Катон да получи съобщение от Кромуел да отиде на съвещание в лагера на генерала при Оксфорд. Джайлс, най-довереният му лейтенант, трябваше да го последва. И както обикновено, се разкъсваше между желанието да бди върху здравето, благополучието и дисциплината на отрядите на Катон и нуждата да бъде до своя командир.
По пътя към главния щаб на Кромуел Катон се бе отбил у дома в Уудсток. Трудно беше да откъсне мислите си от постоянната грижа с военните действия, но не би могъл да мине покрай дома си, без да провери как са със здравето съпругата и дъщерите му.
— Няколко часа, а после надвечер отиваме в лагера на Кромуел. След съвещанието вероятно ще прекарам тук един-два дни. Ти можеш да се връщаш при обсадата.
Докато изричаше това, Катон слезе и хвърли юздите в ръцете на един слуга. В това време в двора влязоха двете му малки дъщери, които яздеха шотландски понита, водени за юздите от един слуга здравеняк.
Усмихнаха се плахо на баща си, когато той се приближи към тях, и тържествено му съобщиха, че се учат да яздят в тръс. На тяхната възраст — четири и пет години — това беше забележително, помисли Катон и ги поздрави със съответстваща сериозност. Майка им беше безстрашна ездачка. За разлика от по-малката си сестра.
Той се раздели с децата и тръгна към къщата, мислейки, че трябва да научи Фийби да преодолее страха си от конете. Абсурдно беше да язди само на леко дамско седло, седнала зад слугата. Сега нямаше да има време, но когато му останеха няколко свободни дни, щеше да започне.
Обветрените тухли на къщата блестяха меко под слънчевите лъчи, а прозорците хвърляха искри. Наближавайки къщата, се улови, че мисли колко приветлива изглежда. Спомни си колко обичаше да се връща тук при Нан. Отвращението й от спалнята никак не намаляваше топлотата и привързаността помежду им. В нейно лице бе имал невероятна другарка и смъртта й искрено го огорчи. Много повече от смъртта на майката на Брайън. Бракът им бе твърде кратък, за да се породи някаква емоционална привързаност. Браковете на приятелите му и неговият с Даяна му бяха показали каква рядкост е съпружеското разбирателство и привързаността, които бе изпитвал към Нан. След няколко горчиви и разочароващи месеци бе разбрал, че няма да получи това от Даяна; сега нямаше да се съгласи да бъде разочарован и от малката й сестра.
Икономката изплува по коридора, за да го посрещне, докато той влизаше в къщата, мигайки, за да нагоди очите си след ярката светлина навън.
— Добро утро, ваша светлост. Очаквахме ви чак другата седмица.
— Имам работа край Оксфорд и се отбих — каза той, хвърляйки камшика си на дългата пейка, и свали ръкавиците си. — Лейди Гранвил тук ли е?
— Мисля, че е горе, милорд. Струва ми се, че още не е станала тази сутрин.
Катон се намръщи. Фийби не беше поспалата, а вече минаваше пладне.
— Добро утро, сър. — Оливия слизаше по стълбите с неизменната книга в ръка. — Не ви очаквахме д-днес.
— Така е, повикаха ме в главния щаб — отвърна Катон, поглеждайки дъщеря си с усмивка, породена от досегашните му мисли.
Оливия много приличаше на майка си, с изключение на дългия гранвиловски нос. Имаше същия навик да събира вежди и да свива устни, когато мислеше над нещо.
— С-слязох да взема свещи за четене — осведоми го тя. — Трудно се вижда в хола, дори когато грее слънце.
— Какво четеш?
— Коментарите на Цезар. — Тя му показа корицата на книгата. — М-много е интересно. За галските войни.