Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика се усмихна за първи път тази вечер.
— Това е много мил комплимент, благодаря, но не вярвам, че е подходящ. Леля ми садеше много цветя, но така подредени, че приличаха на рота войници. Не ми позволяваше да ги късам, но аз и без това обичах повече дивите цветя, които растат, както им харесва.
Гласът й звучеше меланхолично, с копнеж и той усети как го обзема топло съчувствие. Но не успя да го изрази, защото в този момент се появи Тит Жан и заговори с извинителна усмивка:
— Прощавайте, метр, но отвън има един човек, който желае да говори с вас.
Човек, значи. Не джентълмен. Изборът на думите, тонът и изражението на камериера издаваха много.
— Отведете го в библиотеката и му предложете чаша уиски — проговори спокойно Рейнолд. — Ей сега ще дойда.
Тит Жан кимна и се оттегли с достойнство. Анжелика проследи излизането му и се обърна към мъжа си:
— Нещо не е наред ли?
— Нищо интересно — отговори той, изпразни чашата си и изтри устни със салфетката.
— Сигурно знаете кой е посетителят?
Трябваше да запомни веднъж завинаги, че тя има остър поглед и бърз ум.
— От време на време Тит Жан се проявява като истински сноб. И не харесва особено някои от деловите ми партньори.
— Може би трябва да обръщате повече внимание на оценките му.
Рейнолд се надигна и й се усмихна.
— Ти май си сериозно разтревожена за мен, скъпа моя. Поласкан съм.
— Нямате повод за това — отвърна хладно тя.
— Жалко — промърмори той с искрено съжаление и й направи знак да продължи с вечерята без него.
Анжелика остана загледана след него, ядосана, че не й се удава да води разговора с необходимото равнодушие.
Този мъж не преставаше да я изненадва. Беше много по-внимателен и деликатен, отколкото беше очаквала. Все пак не можеше да му бъде истински благодарна, защото имаше подозрението, че той прави всичко с някаква тайна цел. Стараеше се да й покаже, че иска бракът им да бъде щастлив или поне тя да е доволна. Но защо? И при най-добра воля не можеше да си представи, че му харесва да се натовари допълнително с една почти непозната жена, която беше спасил от катастрофата.
Не биваше да губи инстинкта си за самосъхранение. Животът, описан от него, развлеченията, желанието му да я придружава навсякъде, да се хранят заедно… всичко това целеше да я привлече в неговия живот, а тя много трудно можеше да устои на утехата, която се излъчваше от него, на деликатността му и преди всичко на искрената му загриженост за благополучието й.
Дали наистина беше станала негова жена? Дали венчавката, която той й описа, наистина се бе състояла? Дали щеше да има някаква разлика, ако знаеше точно какви са отношенията им?
Какво да прави сега?
Не знаеше. Поученията и максимите на леля Хариет не можеха да й помогнат. Какво да прави с мъж, който първо я беше заплашил с насилие в собствената й кабина, а после бе спасил живота й? Какви правила важаха в общуването с мъж, който първо искаше да я подчини на волята си, а после я беше настанил в собственото си легло и се беше грижил предано и безкористно за нея, докато тя беше в безсъзнание? Защо още със събуждането й беше заявил, че двамата са станали мъж и жена? Анжелика се опитваше да разсъждава разумно, но положението беше толкова необикновено, че не можеше да се залови за нищо.
Доколкото можеше да прецени, съществуваха три възможности: да избяга при леля Хариет, да се върне в плантацията и да започне напълно нов живот, или да приеме предложението на Рейнолд Хардън с надеждата, че мотивите му са честни и почтени.
Всяко от трите решения я изправяше пред сериозен проблем.
Както вече беше установил Рейнолд, леля й нямаше да се радва особено да я види отново. Що се отнася до плантацията, тя нямаше представа как се управлява голямо имение, нито притежаваше капитал, необходим да плаща на управител, да купува семена и да се грижи за робите, чиято господарка беше станала не по своя воля. Може би най-приемливо беше да заживее като съпруга на Рейнолд Хардън, но инстинктът я предупреждаваше да се пази от него.
Самото напускане на тази къща беше почти неразрешим проблем. Нима можеше да избяга на улицата по нощница? Нямаше пари за път. Как щеше да стигне до плантацията или до Начез? Баща й държеше всичките пари при себе си и цялото им богатство беше потънало заедно с него. Можеше да помоли Рейнолд за заем, но мисълта, че ще му бъде длъжница, никак не й харесваше. Освен това той вероятно щеше да й откаже.
Апетитът й изчезна напълно. Тя отмести чинията си, облегна се на лакти и опря брадичка в дланите си.