Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Меландер извади лулата от устата си и каза:
— Карл-Оке Ериксон, моряк. Намерихме ли го?
Колберг провери в един от списъците си.
— Огняр. Не, но знаем нещичко. Отписал се е от моряшкото общежитие в Гьотеборг преди три седмици. Сега е на финландски товарен кораб.
— Аха — рече Меландер. — И е на двайсет и три години?
— Да, а какво искаш да кажеш с това „аха“?
— Името ми напомня нещо. И ти би трябвало да си спомниш. Но тогава не се казваше така.
— Каквото и да си спомниш, все ще е от полза — каза респектиран Колберг. — Този дявол има памет на цирков слон — обърна се той към Мартин Бек. — Все едно да делиш стая с перфориран регистър.
— Знам.
— И който пуши най-гадната смес на света — допълни Колберг.
— Ще се сетя — упорстваше Меландер.
— Сигурно. Боже, колко съм уморен! — възкликна Колберг.
— Малко спиш — напомни му Меландер.
— Да.
— Гледай да си отспиваш. Аз спя осем часа всяка нощ. Заспивам на секундата, щом си сложа главата на възглавницата.
— Какво смята жена ти за това?
— Нищо. Тя заспива още по-бързо, понякога не успяваме да угасим лампата.
— Виж ти. Е, аз не мога така.
— Защо не?
— Не знам. Просто не мога да спя.
— И какво правиш в такъв случай?
— Лежа и си мисля какво си говедо.
Колберг завря ръка в купчината писма. Меландер изтръска лулата си и се взря в тавана. Мартин Бек отлично го познаваше и разбра, че в този момент той прехвърля сведения в безценната картотека на своята памет, където складираше всичко, което е видял, прочел или чул.
Половин час след обяда една от секретарките пристигна с превода.
Мартин Бек си свали сакото, заключи вратата и започна да чете най-напред писмото. В него пишеше:
„Скъпи Мартин,
Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Протоколите от разпита, който ти изпращам сега, са преписани директно от магнетофонната лента. Не съм правил никакви съкращения или поправки. Така че сам ще прецениш материала. Ако искаш, мога да изровя още народ, който я е познавал, но тия двамата са най-доброто според мен. Моля се на Бога да хванете мръсника, който го е извършил. И когато и да го заловите, не забравяй да му оставиш едно споменче и от мене. Изпращам ти събрани всички биографични данни, които успях да намеря, както и един коментар към протокола.
Поздрави.
Елмър.“
Той остави писмото настрана и дръпна към себе си протоколите. Първият имаше заглавие: "Разпит на Едгар М. Мълвейни в кабинета на обществения прокурор в Омаха, Небраска, на 11 октомври 1964 година. Водещ разпита — лейтенант Кафка. Свидетел на разпита — сержант Ромни.
И по-нататък:
„Кафка: Вие сте Едгар Монкюр Мълвейни, на 33 години, живеете на Дванайста източна улица в този град. Имате инженерно образование и от една година сте назначен за заместник-шеф на отдел в Северната електрическа корпорация, Омаха. Вярно ли е това?
Мълвейни: Да, вярно е.
К.: Не ви разпитваме под клетва и вашите показания няма да бъдат заверени при нотариус. Част от въпросите, които ще ви задам, засягат интимни подробности от вашия живот и може да ви се сторят неприятни. Ще бъдете разпитван информативно и нищо от онова, което ще кажете, няма да бъде публикувано или използвано срещу вас. Не мога да ви принудя да отговаряте, но искам да подчертая следното: ако отговорите на всички въпроси напълно достоверно и колкото е възможно по-изчерпателно, можете съществено да допринесете да бъде или да бъдат заловени извършителите на убийството на Роузана Макгро.
М.: Ще се постарая.
К.: Допреди единадесет месеца сте живели в Линкълн. Там сте и работили.
М.: Да, като инженер в техническата централа на общността, в секцията за уличното осветление.
К.: Къде живеехте?
М.: В къща на Грийн Рок 83, делях апартамент с мой колега. Тогава и двамата не бяхме женени.
К.: Кога се запознахте с Роузана Макгро?
М.: Преди около две години.
К.: Тоест през есента на 1962 година?
М.: Да, през ноември.
К.: При какви обстоятелства се срещнахте?
М.: Срещнахме се на парти у един мой колега, Джони Матсон.
К.: Този Матсон общуваше ли с Роузана Макгро?
М.: Едва ли. Беше открито парти, където идваха и си отиваха много хора. Джони я познаваше бегло от библиотеката, където тя работеше. Беше поканил всякакъв сорт хора, кой знае откъде и как ги беше събрал.
К.: Как се запознахте с Роузана Макгро?