Исторически новели

Това били пристъпите на Камбисовата лудост, засегнали най-близките от рода му, било само заради Апис, било по някоя друга причина, тъй като нещо обикновено е разни страдания да спохождат людете. Защото се говори още, че Камбис по рождение страдал от една ужасна болест, която някои наричат „свещена“25. Не би било никак чудно тогава, щом неговото тяло е било болно от тая ужасна болест, и умът му да е бил поразен от нея.

А ето какви били пристъпите на лудостта му, засегнали хора извън неговия род. Разправят, че веднъж той попитал Прексасп, най-високопоставения от него човек, управителя на царския двор, чийто син бил виночерпец на Камбис — сан също немаловажен в Персия, та разправят, че го попитал за следното: „Какво мислят за мене персите, Прексаспе? И какви приказки говорят за мен?“ „За всичко друго — отвърнал Прексасп — страшно много те хвалят, господарю, само дето приказват, че си се попристрастил повечко към виното.“ По тоя начин му отговорил за персите, а Камбис се подразнил и рекъл: „Така, значи, говорят персите — че съм се пристрастил към виното и съм загубил от туй ум и разсъдък! Тогава са ме заблуждавали с предишните си приказки!“ Защото веднъж, когато преди време персите заседавали с него, Камбис ги попитал как мислят — може ли той да се мери с баща си Кир. Отвърнали му, че е надминал своя баща, понеже, освен дето владее всичко негово, е прибавил към владенията си Египет и морето. Това казали персите. Тогава Крез, който също присъствал и комуто не се понравило тяхното сравнение, се обърнал към Камбис и рекъл: „Сине на Кир, ти, по мое мнение, не можеш с баща си да се равниш, понеже не си създал още син, какъвто остави той.“ Като чул това, Камбис останал поласкан и похвалил присъдата на Крез.

Та понеже си спомнил за тези именно отговори, Камбис гневно рекъл на Прексасп: „Ей сега лично ще се убедиш дали персите говорят истината, или самите те са луди, като говорят така. Аз ще пусна една стрела по сина ти, който е застанал в преддверието, и ако го улуча право в сърцето, ще излезе, че персите все едно нищо не казват. А не го ли улуча, ще призная, че персите говорят истината и че побърканият съм аз.“ След тези думи Камбис опънал лъка си, ударил момчето и то паднало мъртво. Тогава наредил да отворят раната и да видят какво е попадението… А когато открили в сърцето върха на стрелата, извънредно зарадван, Камбис се ухилил и рекъл на бащата: „Стана ясно, Прексаспе, нали, че не аз съм лудият, а персите са побъркани. Я ми кажи сега видял ли си друг човек на земята, който да стреля с толкова точен мерник?“ Като гледал, че царят не е с разсъдъка си, Прексасп се побоял за себе си и отвърнал: „Господарю мой, не мога да допусна, че би могъл тъй точно да насочи стрелите си дори самият бог.“26 Това било престъплението, което извършил Камбис в тоя случай. Друг един път той заловил дванадесетима перси от най-знатните и без никаква особена причина ги заровил живи в земята до шиите.