Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Каугил усложни взаимоотношенията с редица видни личности. По въпроса за разшифроване на прехванатите радиограми на немското разузнаване секцията се налагаше да има работа преди всичко със сътрудниците на шифровъчната школа на Пейдж и Палмър — известни фигури в Оксфорд. В службата за радиопрехващане работеше още твърде солидна група възпитаници на Оксфорд — Тревър-Роупър, Джилбърт Райл, Стюърт Хемпшиър и Чарлз Стюърт. Още един възпитаник на Оксфорд — Хърбърт Харт — беше противник на Каугил в МИ-5; впрочем, там имаше представители и на Кембридж в лицето на Виктор Ротшилд, експерт на МИ-5 по борбата със саботажите. Всички тези хора превъзхождаха Каугил по ум, а някои от тях не му отстъпваха и по войнственост. Тревър-Роупър например също не беше с кротък нрав. Работата стигна дотам, че веднъж Каугил заплаши Тревър-Роупър с военен съд. Трябва да се отдаде заслуженото на упорството на Каугил. Той воюва с тази група почти пет години, не съз-навайки без надеждността на своята борба. Каугил бушуваше, обругаваше един или друг колега, а след това промърморваше с оттенък на триумф в гласа: „А сега да продължим борбата против немците!“
Основният въпрос, заради който се разиграваха тези сражения, беше свързан с контрола над материалите, получавани при прехвата на радиограми на немското разузнаване. Когато за пръв път възникна този въпрос, началникът на СИС възложи контрола на ръководителя на пета секция. Това решение беше обосновано и, доколкото ми е известно, никой не възрази сериозно срещу него. Възражения предизвикваха само методите на Каугил. Той веднага бе схванал, че е получил важен коз, и от самото начало равниво го пазеше, като понякога даже задържаше ценна информация. Враговете му го обвиняваха, че въвежда твърди ограничения, а той ги смяташе в крайна сметка потенциални виновници за пълното пренебрежение към безопасността на източниците на информация. След една кавга с Каугил Дик Уайт, тогава бивш помощник-началник на разузнавателния отдел на МИ-5, твърдеше, че е сънувал кошмарен сън, в който разузнавателните материали са пуснати на разпродажба по вестникарските будки.
Отношенията на Каугил с другите подразделения на СИС създаваха затруднения от друг характер. Тук той се сблъскваше не с проява на прекален интерес към работата му, а, напротив, с опасността от пълно пренебрежение към неговата секция. Въпросът е в това, че по време на войната настъпателното разузнаване поглъщаше почти пялата енергия на СИС. Контраразузнаването е неговия акцент върху отбраната бе сведено до положението на Пепеляшка. Това се обясняваше главно с влиянието на Клод Денси, който тогава беше помощник началник на СИС. Този възрастен джентълмен с твърде ограничени възгледи смяташе контраразузнаването във военно време за напразно губене на сили и не пропускаше удобен случай да заяви това. Той обичаше без всякакъв основателен повод да нанася язвителни забележки върху документите, което страшно възмущаваше неговите сътрудници.
Интересите на контраразузнаването се наложи да бъдат защищавани на високо равнище, а именно от заместник-началника на СИС Велънтайн Вивиън. Той бе служил в индийската полиция, а преди войната ръководеше пета секция. Но за Вивиън отдавна бе минало времето на разцвета ако изобщо го е имал. Имаше тънка, стройна фигура, старателно сресани къдри и влажни очи. Той само се мръщеше от острите забележки на Денси и печално поклащаше глава при поражения, които се случваха доста често. Малко преди да постъпя в пета секция Каугил изобщо бе престанал да признава Вивиън и не скриваше своето презрително отношение към него. Каугил най-сетне спечели битката за увеличаване фондовете на пета секция съвсем не благодарение на Вивиън. На Вивиън му оставаше само да страда от това. Може да изглежда, че едва ли е нужно да се споменава за преживяванията на този безпомощен човек в книга като тази, но впоследствие неговите настроения предстои да изиграят решаваща роля в моята кариера в СИС.