Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
За миг Рейчъл се почувства безпомощна пред неочакваното удоволствие, което изгаряше плътта й от допира му. Тя застина, а сетивата й подивяха, тялото й се изпълни с топлина, докато пръстите му галеха гърдите й. Тогава действителността се върна с трясък, Рейчъл се сепна и се отдръпна от него като раздруса леглото. Изпита ярост и към него, и към себе си.
— Така ли си мислиш? — сопна му се рязко. — Те са си мои, не твои. — Клепачите му сънливо натежаха. Тя го гледаше с пламтящ поглед. Очевидно умът му беше зает единствено с партита и секс! — По дяволите, само за това ли мислиш? — обвини го ядосана.
Мъжът отвори очи и отново я погледна.
— Да — ясно произнесе той, затвори очи и заспа.
Рейчъл стоеше до леглото, стиснала юмруци, и се чудеше да се смее ли, или да го проклина. Не беше ясно дали изобщо бе разбрал думите й. Последната му дума може да бе била отговор на обвинението й или на въпрос, който съществуваше само в замъгленото му съзнание. Непознатият отново заспа дълбоко, съвсем отпуснат, и не съзнаваше бурята, която беше предизвикал.
Тя тръсна глава, взе подноса и напусна стаята. Все още чувстваше в себе си някаква смесица от възмущение и желание. Неловко съчетание, неловко, защото не можеше да отрече, че бе привлечена от него, и то повече, отколкото изобщо си беше представяла. Изпитваше натрапчивото желание да го докосва. Копнееше да разходи пръсти по топлата му кожа. Гласът му я караше да тръпне, а погледът му я наелектризираше. А докосването му… Докосването му! Два пъти беше сложил ръце върху нея и всеки път в нея изригваше неконтролируемо удоволствие.
Беше лудост да се вълнува от мъж, когото не познаваше, но колкото и да се самопоучаваше, реакцията й оставаше същата. Съдбите им се свързаха от момента, когато го измъкна от морето, когато пое отговорност за безопасността му. Беше се обвързала толкова сериозно, че едва сега го разбра. Мъжът стана неин, сякаш проявата й на милосърдие ги беше съединила в брак, беше ги свързала, независимо от желанията им.
Въпреки че беше непознат, Рейчъл вече знаеше много неща за него. Знаеше, че бе силен и бърз, добре трениран, за да оцелява в света, в който си беше избрал да живее. Освен това, притежаваше упоритост, която изглеждаше страховита, желязна решимост, която му даваше сили да плува в нощния океан с две огнестрелни рани в тялото си, докато някой по-слаб човек веднага би се удавил. Тя знаеше, че беше важен за хората, които го преследваха, въпреки че нямаше представа дали искаха да го защитят, или да го убият. Знаеше, че не хърка и има изключително силно либидо, въпреки физическата си слабост сега. Той спеше неподвижно, само мускулите му потрепваха от болката. В началото тази неподвижност я притесняваше, докато не разбра, че бе съвсем естествена за него.
Освен това не отговаряше на никакви въпроси; дори в състоянието си на делириум не отговори на такъв елементарен въпрос като как се казва. Можеше да се дължи на треската, ала по-вероятно се дължеше на упорития тренинг, обсебил дотолкова подсъзнанието му, че даже болестта или лекарствата не можеха да го надвият.
Много скоро, утре или вдругиден, или може би още тази нощ непознатият щеше да се събуди в пълно съзнание. Щеше да поиска да се облече, щеше да потърси отговори на въпросите си. Рейчъл се чудеше какви ли въпроси щеше да зададе и се сети за собствените си въпроси, макар и да се съмняваше, че щеше да получи отговори от него. Не можеше да се подготви за реакцията му, защото усещаше, че бе безсмислено да предвижда действията му. С дрехите някак можеше да се справи. Нямаше такива, които да му станат, въпреки че често обличаше мъжки ризи, които си купуваше за себе си, но те щяха да са твърде малки за него. Не беше запазила дрехите на Би Би, въпреки че и това щеше да е безполезно, тъй като Би Би тежеше с около десет килограма по-малко от този мъж.
Наум направи списък с нещата, които щяха да са му необходими. Не й се искаше да го оставя сам, за да отиде до най-близкия магазин, ала в противен случай трябваше да накара Хъни да напазарува и да донесе покупките. Обмисли ситуацията. Изкушаваше се, но посещението на двамата мъже сутринта не й позволяваше да въвлича Хъни в тази история повече. Щеше да е безопасно да го остави за един час. Щеше да напазарува за себе си рано на другата сутрин, дотогава онези двамата щяха да са напуснали околността.
Тя внимателно заключи къщата и заръча на Джо да стои на пост. Пациентът й тихо спеше. Преди малко го беше настанила, така че щеше да спи още няколко часа. Колата й, сив металик, поглъщаше километрите, докато Рейчъл натискаше педала на газта, а отвътре я гризеше неспокойствие. Нямаше нищо лошо, че го остави сам, ала нямаше да се успокои, докато не се прибереше и не се убедеше сама.