Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Докато Никола отвличаше вниманието на лекаря, Мадлин извади от ръкава си шивашка ножица и бързо изряза парчета от лекьосаните и разпокъсани дрехи. Уви ги в носната си кърпа и я мушна в джоба на престилката си, след което отново се обърна към двамата мъже.
Не след дълго Никола се сбогува и сега отново се намираха от външната страна на обкованата врата във влажния коридор.
— Любопитно е, че Ронсард проявява интерес към този случай — изрече полугласно Никола. — Той трябва да е изпратил Хал — оня не помръдва задник от дома си, освен ако Ронсард не го прати някъде.
Мадлин не одобри стила на изказването; винаги бе намирала Сиран Хал за по-приемливия от тандема, но Никола още не можеше да прости на доктора, че в едно от писмата си до тогавашния шеф на градската Префектура беше охарактеризирал някои от действията на Донатиен като „продукти на истеричен и сериозно увреден мозък“.
— Любопитно? Смяташ ли, че това е точната дума? — попита хладно.
— Скъпа, той не заподозря нищо.
Бяха стигнали до стълбите към основната част на сградата и това накара Мадлин да се въздържи от отговор.
Мизерните коридори на приземния етаж бяха пълни с хора, а в достъпната за външни лица част бе направо невъзможно да се разминеш. Една от стените в тази част беше прозрачна и зад имаше две редици обърнати към стъклото черни мраморни маси, всяка от които се охлаждаше от постоянно течаща вода. Върху тях поставяха телата на последните открити неидентифицирани мъртъвци, обикновено безпризорни, намерени на улицата или извадени от реката. Всеки биваше оставян там три или четири дни, с надеждата роднини или приятели да дойдат и да го разпознаят. Почти половината от труповете в града биваха разпознавани по този начин, но Никола и беше казвал, че немалко от тях вероятно биват идентифицирани погрешно. При подобни обстоятелства за опечалените бе много трудно да разпознаят дори близки роднини.
Бяха очаквали да видят удавеното момче на показ, но вместо това им бяха казали, че ще го открият в залата за аутопсии. Мадлин се зачуди дали точно Доктор Хал бе човекът, спестил тази участ на безименния младеж. Докато Никола й проправяше път през тълпата, тя видя че малцина от събралите се хора имат вид на опечалени роднини; повечето видимо приличаха на добре облечени туристи, привлечени от гротескната същност на изложеното.
Когато излязоха на дневна светлина и относително чист въздух, Мадлин вече беше решила, че е безсмислено да спори. Денят беше малко по-топъл и сутрешните облаци бяха отстъпили на кристалносиньо небе, което след моргата изглеждаше направо абсурдно. Нощите все още бяха студени, но зимата агонизираше и снегът от миналата вечер най-вероятно беше последният за сезона. Тя попита:
— Какво спомена за следите по ръцете на момчето?
— Бяха от белезници. Очевидно са го държали окован преди да го убият.
— Убийство, а не удавяне. Може да грешиш.
— Не и в този случай. Гърлото му беше прерязано. Може да се е случило след настъпването на смъртта, ако нещо в реката е нагризало трупа, но Хал не мислеше така. Беше оставил на масата бележките си по случая и успях да прегледам бегло първата страница.
Маделин се замисли и се намръщи. Трябваше да повървят още две пресечки, за да стигнат до каретата. Никола бе решил да не ги чака пред сградата, за да не я свърже някой със скромния лекар и с неговата безлична медицинска сестра и Мадлин бе доволна, че беше постъпил така. Срещата със Сиран Хал не беше като да налетиш на Себастиян Ронсард, но контактът с небезизвестния инспектор бе твърде близък, за да се чувстват комфортно.
— Е добре, мислиш ли, че това момче е било убито от нещо подобно на онова, което те нападна в подземието на Мондоло?
— Не бих могъл да знам, докато не дам веществото от дрехите на трупа за изследване и сравнение с веществото по моето сако. Щеше ми се Арисилд… Но в това няма оправия.
— Видях по дрехите и друго освен речна тиня; нещо като сребриста мазнотия. Ако е същото, какво означава това?
— На този етап не много.
Никола се отпусна в креслото си и примирено зачака. Можеше да наблюдава суетящата се в партера тълпа от висотата на частната им ложа. Рейнар закъсняваше, но да закъснееш за театър се считаше в най-висша степен за последен писък на модата. Самият Никола така и не успя да придобие въпросния навик. Преди да бъде приютен от Едуар Виляр, беше прекарал първите дванадесет години от живота си сред коптори и човешки несгоди в гетата на Крайречен. Все още намираше театъра за удоволствие.
Никола погледна Мадлин и се усмихна. Тя наблюдаваше суматохата около сцената през украсен със скъпоценни камъни лорнет. Беше започнала кариерата си като певица в оперния хор преди пет години и непрекъснато бе вървяла нагоре, до миналия сезон, когато й бяха дали главна роля в театър Елегант. Този сезон не беше приела никаква роля, единствено заради плановете на Никола да унищожи Конт Монтес.