![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Той плесна с ръце. В стаята влезе Ивене, приближи се и застана до него.
— Макар да си един от избраниците за тази важна задача — обърна се той към Джек, — не мисли, че силата ти може да се сравни с моята тук, във Високия Зандан. Скоро ще трябва да запалим светлините и тогава дворецът ще се изпълни със сенки. Дори и да съм те подценил, трябва да знаеш, че моята вярна съпруга отдаде няколко години от живота си в изучаването на Изкуството и сега вече владее дори най-съкровените му тайни. Опиташ ли да предприемеш нещо друго, извън това, заради което те доведох тук, тя ще добави уменията си към моите. Каквото и да си мислиш, тя не е само копие на истинската Ивене.
— Зная — кимна Джек, — защото копията не плачат.
— Кога си видял Ивене да плаче?
— Попитай я сам — някой път.
Момичето сведе поглед, обърна им гръб и приближи олтара.
— Време е да започвам — предупреди ги Джек. — Ако обичате пристъпете в малкия кръг.
Той запали един по един въглените в десетте кандила, подредени в три кръга — външният с три, средният с четири и вътрешният с три. Когато добави ароматични треви пламъчетата им се разгоряха, а стаята се изпълни със сладникав дим. Междувременно Джек застана на отсрещната страна на олтара и нарисува един символ на пода с острието на железния нож. Той зашепна едва чуто и изведнъж сянката му се размножи, отново се събра в едно, люшна се, застана неподвижно, изпълни се с непрогледен мрак и накрая се разтегна през залата право на изток като някакъв безкраен път. Повече не помръдна, въпреки трепкането на светлинките и беше толкова черна, че приличаше на бездна.
— Това не ми харесва! — прошепна Повелителя и Джек го чу. — Двамата с Ивене не откъсваха очи от него.
Заобиколен от разноцветен дим, озарен от трепкащите светлинки, Джек постепенно придобиваше някакъв зловещо-неотразим изглед, а движенията му ставаха все по-уверени и съсредоточени. Когато вдигна малкото звънче от олтара и го разлюля, Повелителя на Прилепите извика „Спри!“, но не посмя да пресече кръга, защото в стаята се чувстваше нечие друго, напрегнато, зорко присъствие.
— Прав беше що се отнася до едно нещо — извика му Джек. — Когато става дума за Изкуството, наистина те бива повече от мен. Все още не съм дорасъл да кръстосвам шпага с теб. Още повече в епицентъра на твоята сила. Ето защо избягвах всякакви директни стълкновения и мислех единствено за собствената си безопасност. Зная, че на вас двамата ще са ви необходими само няколко минути за да прогоните силата, която повиках тук — но след това ви чакат още изненади. Ето една!
Той сграбчи подпорите на най-близкото кандило и го запрати през стаята. Въгленчетата се разхвърчаха като огнен прах. Част от искрите попаднаха върху гоблените и тъканта им мигновено започна да дими.
— Никой не ме е призовавал под Щита — извика през това време Джек. — Използвах трески от масата, обгорени върху пламъка на свещите, които идваха с вечерята, за да променя едно от имената в Книгата на Древните. Именно когато я разтварях ти почувства наличието на чуждо заклинание.
— Нима си дръзнал да нарушиш Великия Пакт и изложиш на опасност съдбата на света?
— Точно така — кимна Джек. — Каква полза от този свят за един безумец, в какъвто щеше да ме превърнеш? Плюя на вашия Пакт.
— От този момент ти ще бъдеш низвергнат, Джек. Нито един обитател на Тъмната страна няма да бъде твой приятел.
— И досега нямах.
— Пактът и неговия посредник — Книгата на Древните — са единствените неща, пред които всички ние се прекланяме и винаги сме почитали — въпреки нашите различия, Джек. Ще бъдеш преследван до твоето пълно унищожение.
— Че нима ме чакаше друга съдба — тук и от теб? Така поне ще мога да ти кажа „довиждане“.
— Ще прогоня злата сила, която покани в моя дом и ще потуша огъня, който запали. А след това ще вдигна половината свят след теб. Никога вече няма да знаеш що е покой. Краят ти няма да е за завиждане.
— Веднъж вече ме погуби, отне моята любима и сломи волята й, направи ме свой пленник, когото носеше на шията си и дори настърви твоя боршин да тича по петите ми. Знай тогава, че идния път, когато се срещнем, не аз ще бъда този, когото ще измъчват и преследват до безумие. Разполагам с дълъг списък и ти го оглавяваш.
— Ние ще се срещнем отново, Джек от Сенките — може би съвсем скоро. И тогава ще забравиш завинаги своя списък.
— А, като спомена списъка ми припомни още нещо. Любопитен ли си чие име заличих, когато нанесох своето в Книгата на Древните?