Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Впрочем ето и текста на самата моравска легенда. Както и Именника, така и Градишкия летопис са съставени на границата между езичеството и християнството и това обстоятелство ги сближава допълнително:
„В 894 година бил покръстен Боривой (Borivoi), първият чешки княз християнин, син на баща по име Гостивит (Goztivit), който произхождал от Премисъл (Premizl), който пък пръв бил въздигнат от ралото до върховната власт в Чехия (отново Вит се свързва с върховната власт! — б.м. Ст.Чурешки) […] Този именно Боривой, както вече почнахме да разказваме, произхождал от Гостивит, Гостивит от Неклан (Neklan), Неклан — от Кресомисл (Crezamisl), Кресомисл — от Унислав (Unezlau), Унислав от Воен (Vogen), Воен от Мната (Mnata), Мната от Назамисл (Nezamizl) и Незамисл от Премисл; и тъй, водейки от тия своя произход, както вече се каза блаженопаметния княз Боривой щастливо бил покръстен.“
Освен в моравската традиция, много близо до българската история, и то точно до книжовната българска култура, „Вит“ намира успоредици в династическата традиция на литовско-полските кралства през Късното средновековие, каквото например е владетелското име „Витовт“, достатъчно разпространено и известно за да бъде цитирано изрично.
Смисълът на първата съставка „Вит“, несъмнено значеща княжеска власт и служеща за епоним, трябва да се търси в старославянския език и в промъкналите се през цедката на латинското образование у нас старинни думи от български език. Смислови успоредици на „Вит“ могат да бъдат открити в славянската дума „вития“, означаваща на славянски „ритор“, т.е. човек, който умее да говори. Смислово „вития“ намира съпоставки по груба аналогия с корена на думата „славянин“ — „слово“. Следователно във „Вит“ от общологическа гледна точка би могло да стои политически заложена представата за първоначалното славянско, най-властно и най-старинно княжество. Или пък идеята за ръководно славянско племе.
Успоредици на славянската именна съставка, „Вит“, означаваща както изглежда „словесен човек“ или „владетел“ се откриват от по-ново време в българската именна среда. Личното име Витко, Витка, Вито; споменатата планина Витоша, името на река Вит; както и други податки свидетелстват в тази посока. Връзката на селата от Софийско и въобще на Западна България с историческата традиция на Първото българско царство е очевидна, защото е подкрепена с книжовни и археологически данни.∗
Известно съответствие на името Авитохол в предложения прочит А — Витохол, историкът и езиковедът би могъл да открие в племенното име виктохали (Victohalos). За това племе разказва Амиан Марцелин. Важното в сведението на Амиан Марцелин е свързването на виктохалите — племе от Великото преселение на народите — с древната скитска история. Виктохалите според известния латински хронист са племе, живеещо в Трансилвания (т.е. там, където по-късно се установяват хуните, а и част от българите). Това племе дало подслон на избягалите сарматски вождове (т.е. наследниците на скитите и най-вероятно предшественици на българските велможи). Изглежда тези вождове дошли при виктохалите като цели родове, защото по-късно бегълците получили своя княз (rex) от император Констанций II. Бягството на благородните, царствени сармати при виктохалите и възкачването на техния цар на престола след одобрението на римския император напомня историята на българското преселение, така, както го вижда Българския апокрифен летопис от XI в.
От друга страна името на сарматския княз Зизаим на виктохалите, както стои у Амиан Марцелин — Zizaim, наподобява името на легендарния български владетел първоосновател Зиези — Ziezi — според латинското виждане за библейското родословие на народите. Тази библейска генеалогия е съставена от Анонимния римски хронограф през IV в. и в нея дословно се казава така: „…Мамсвир, от който произлизат армените; Евилат, от който произлизат гимнософистите; Зиези, от който произлизат българите (Ziezi ex quo Vulgares)“.
Така разгледано според успоредиците в славянобългарските средновековни книги, данните от други славянски документи както и от селищното и топографско назоваване, името Авитохол (Витохол) среща достатъчно успоредици в съставката си „Вит“. Нейното разглеждане в подробности е въпрос на допълнително изследване, но от досега намерените известия личи, че поставеният в Именника исторически и политически разказ обяснява Авитохол като „първовладетел“.