Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Единственият, който можеше да реши дали Опенхаймер да бъде назначен за ръководител на обединената лаборатория, беше генерал Гроувс. Още от малък той подозираше всеки, който бе имал нещо общо с левицата и мразеше комунистите. Гроувс, а също Маршал и Никълс, бяха консервативни американци, които смятаха, че връзките с комунистически групи са не само непатриотични, но издават съмнителни умствени качества.
На Лесли Гроувс му предстоеше да вземе без отлагане важно решение.
9.
След като се върна в канцеларията си във Вашингтон, генерал Гроувс се зае с осигуряването на доставките на критични материали за проекта „Манхатън“. Особено го притесняваха електромагнитите за Бъркли. Ако се наложи да се строят в индустриален мащаб екстравагантните електромагнитни инсталации на Лорънс, откъде ще се намери огромното количество мед, необходимо за магнитните намотки и проводници? При ограничените запаси и големите военни нужди това беше направо невъзможно. Гроувс повика подполковник Никълс, за да обсъдят проблема.
— Мисля, че намерихме разрешението на този въпрос — каза Никълс със самодоволна усмивка. — Тъй като има недостиг на мед, Лорънс и неговите момчета казаха: „Защо да не използваме сребро? От това по-просто няма — среброто е отличен проводник! А откъде да доставим такова голямо количество сребро? От хазната, естествено.“ И ние се обърнахме към Финансовия департамент.
Никълс разказа подробно как осъществили доставката. Задачата му била възложена от полковник Маршал през август, почти един месец преди назначаването на Гроувс. Никълс бил идеалният човек за такава мисия. Тридесет и петгодишният възпитаник на „Уест Пойнт“, който можеше да бъде твърд и настоятелен при нужда, обикновено беше тактичен и дипломатичен, когато си имаше работа с цивилни. Той беше високоинтелигентен офицер с много добро образование — освен диплома от „Уест Пойнт“ (пети в класа), имаше магистърска степен по инженерство от Корнелския университет, специализация в Берлинския технически университет и докторска дисертация от Държавния университет в Айова. Никълс беше развил способностите си на оратор по време на четиригодишната си служба като инструктор в „Уест Пойнт“.
Във Финансовия департамент попаднал при помощник-секретаря Даниъл Бел — елегантен, петдесетгодишен висш чиновник. Червено-златно-бялото знаме на хазната било окачено над бюрото му и цялата атмосфера била пропита от тържествения дух на висшата федерална власт.
— Полковник Маршал ни каза, че искате да обсъдите с нас важен въпрос — започнал приятелски Бел. — С какво мога да ви помогна?
— Необходимо ни е голямо количество сребро, господин секретар.
— За какви цели?
— Това е строга тайна, г-н секретар — казал Никълс. — Единствено то, което съм упълномощен да ви доверя, е, че става дума за много важен военен проект на армейската инженерна служба. Той има най-висок приоритет.
Бел не задал никакъв допълнителен въпрос. В неговия департамент имали опит с армията, а през военно време било добре да не се любопитства излишно.
— Колко ви трябва, полковник?
Никълс се поколебал за миг, преди да отговори, защото все още било неизвестно колко материал ще потрябва на Лорънс за неговите все още неизобретени и непроектирани магнити. След като се запознали с най-различни предвиждания, Маршал и Никълс се спрели на едно количество, достатъчно, според тях, поне за начало.
— Шест хиляди тона сребро — отговорил твърдо Никълс.
Приятелското изражение изчезнало от лицето на Бел. Той повдигнал вежди и казал с леден глас, подчертавайки всяка дума:
— Млади момко, вие можете да мерите среброто в тонове, но за хазната среброто се измерва винаги в тройунции!
Това дошло малко множко за Никълс. Той нямал представа колко е една тройунция.
— Г-н секретар — престрашил се Никълс, — има ли значение дали ще го измерите в тройунции, паундове или тонове, след като знаете колко сребро ни трябва?
Съвършеният джентълмен Бел бил шокиран, но възпитанието не му позволило да каже на младия офицер, че е все едно да се говори на морски капитан за върви и въжета, вместо за шкоти. Заради него той извършил съвършено недопустимия компромис да преизчисли тройунциите в тонове. Признал, че хазната разполага с достатъчно количество сребро и може да го отпусне, ако постъпи официално искане. Финансовият департамент имал вече опит с военните, на които отпуснал назаем сребро за корпорацията „Отбранителни заводи“, необходимо за електроди при алуминиевото производство. Хазната нямала право без разрешение от сената да продава сребро, защото то гарантира националната валута, но можела да даде назаем известно количество от 47 000 т свободно сребро, с което разполага, без да иска специално разрешение от сенатската комисия по среброто. Нямало никакви причини този трик да не се приложи и по отношение на мистериозния проект „Манхатън“, след като веднъж е бил използван в полза на корпорацията „Отбранителни заводи“.