Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 227
Перейти на страницу:

— Чувал съм те вече да го казваш, Варни — отговори Тресилиан, — но сега бих искал да имам по-сигурни доказателства от твоите думи.

— И ще ги получиш, стига да не ми изневери оръжието! — извика Варни.

С дясната ръка той измъкна шпагата си, преметна плаща си през лявата и се хвърли срещу Тресилиан с устрем, който в първия момент сякаш му даде известно предимство в боя. Това предимство обаче не трая дълго. Желанието за мъст у Тресилиан се допълваше от умението му да върти шпагата, от твърдостта на ръката и точността на окото. Изпаднал на свой ред в трудно положение, Варни реши да се възползува от по-голямата си физическа сила и да влезе в близък бой с противника си. Ето защо той остави с известен риск Тресилиан да нанесе един от ударите си в обвития около ръката му плащ и преди съперникът му да успее да освободи заплетената си шпага, долепи се плътно до него и замахна със своята, с намерението да го убие. Тресилиан обаче беше нащрек, измъкна кинжала от ножницата си и ловко отблъсна удара, който в противен случай щеше да сложи край на борбата. В последвалата схватка Тресилиан прояви толкова похватност, че напълно потвърди предположението, че е роден в Корнуол, чиито жители са такива майстори в борбата, щото биха победили всекиго в Европа, ако някога се възобновят древните олимпийски игри. При този свой необмислен опит Варни бе повален на земята така неочаквано и рязко, че шпагата му отхвръкна на няколко крачки от ръката му. Преди да успее да стане, шпагата на противника беше вече опряна на гърлото му.

— Или ми дай възможност веднага да отведа оттук жертвата на твоето вероломство, или си вземи сбогом с благословеното слънце — каза Тресилиан.

И когато Варни, твърде изплашен или може би твърде озлобен, за да отговори, се опита да стане, Тресилиан бавно отдръпна шпагата си и щеше да изпълни заканата си, ако ударът му не бе възпрян от Майкъл Ламборн. Насочен от звъна на шпагите, той се бе явил тъкмо навреме, за да спаси живота на Варни.

— Хайде, хайде, приятелю — каза Ламборн, — това е достатъчно, даже повече от достатъчно. Прибери си сабята и да потегляме. „Черната мечка“ вече ръмжи за нас.

— Махни се, негоднико — извика Тресилиан, като се освободи от ръцете на Ламборн. — Как си позволяваш да заставаш между мен и моя враг?

— Негодник, а, негодник! — повтори Ламборн. — Аз ще заплатя за това със студена стомана веднага щом новата чаша вино измие спомена за нашата сутрешна почерпка. А сега се махай, изчезвай — тук сме двама срещу един.

Това наистина беше така. Варни се бе възползувал от случая да си възвърне оръжието и Тресилиан разбра, че би било истинска лудост да продължава разпрата при това неравенство. Той извади кесията си, взе две златни монети и ги подхвърли на Ламборн.

— Ето ти надницата за тази сутрин, мерзавецо. За да не говориш, че си ме довел дотук безплатно. Довиждане, Варни. Ще се срещнем там, където никой няма да ни пречи.

След това той се обърна и излезе през вратата.

Варни очевидно нямаше желание или може би сили — при падането се беше ударил лошо — да тръгне след отдалечаващия се враг. Само го проследи с мрачен поглед, докато изчезне, и после се обърна към Ламборн:

— Ти другар на Фостър ли си, момко?

— Побратими сме като дръжката с острието на ножа — отвърна Ламборн.

— Ето ти една златна монета, тръгни подир този човек и виж в кое леговище ще се скрие, а после ела в замъка да ми съобщиш. И внимавай, момче, отваряй си очите и си затваряй устата, ако ти е мил животът!

— Ясно — отговори Ламборн, — мога да надушвам следата като хрътка.

— Пръждосвай се тогава — каза Варни, прибра меча в ножницата и като обърна гръб на Майкъл Ламборн, закрачи бавно към замъка.

Ламборн се забави за миг, за да прибере златните монети, които доскорошният му спътник бе подхвърлил тъй нелюбезно, и като ги сложи в кесията заедно с възнаграждението на Варни, промърмори на себе си:

— И аз разправям на ония глупци за Елдорадо! Кълна се в свети Антоний, че за хора от нашето естество няма по-хубаво Елдорадо от добрата стара Англия! Ей богу, тук направо валят златни монети. Лежат си на тревата така гъсто, като че ли са капки роса, а ти само ги събирай. Нека мечът ми се стопи като ледена висулка, ако аз не взема своя дял от тези лъскави росни капки!

ГЛАВА ПЕТА

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)