Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Джон Уилкъс Буут бил наистина нов, но вече известен артист от театъра на Форд. Скоро той станал любимец на вашингтонските жени и ежедневно получавал десетки писма. Това го ласкаело и ги очаквал с радост.
На четиринадесети април също дошъл в портиерната на театъра да си вземе писмата. Имал свободен ден и седнал при портиера, прочел излиянията на почитателките си и разговарял с директора Форд, от когото научил, че вечерта президентът Линкълн н генерал Грант със съпругите си ще присъствуват на последното представление на Лаура Кин.
Вероятно Буут е отишъл горе да види как работниците подготвят ложите. Не е изключено тъкмо тогава да е подготвил технически всичко. Незабелязан от никого, той нагласил обикновената ключалка така, че да може с проврянв нея конец лесно да се отвори отвън, а на вратата на седма ложа издълбал с нож дупка, за да може да надникне вечерта в ложата. След това изчакал работниците да окачат националното знаме и портрета на Вашингтон и спокойно напуснал театъра.
Артистът Буут прекарал в театъра на Форд около час и половина, след което отишъл направо в конюшнята на Джеймс У. Пъмфри на улица „С-стрнйт“, недалеч от хотел „Национал“, и наел кон за четири часа следобед. Може би час след това, между седемнадесет и осемнадесет часа, пристигнал на кон в театъра и наредил да оставят коня в конюшнята.
Вечерта Буут пристигнал в театъра след девет. Представлението било вече в разгара си. Влязъл през входа за артисти, застанал зад кулисите и помолил работника Едмон Спранглер, който някога е помагал в конюшнята, да му приготви коня. Тъй като Спранглер не можел да напусне сцената по време на представлението, обърнал се към помощника си Джоузеф Бюроуз, известен в театъра с прякора си Пинатс Бюроуз, с молба да изведе кобилата на Буут и да почака с нея пред задния вход.
През задния коридор Буут се изкачил нагоре към фоайето и попитал Джон Бъкингам за часа. Малко след това, в двадесет и два часа и десет минути, минал отново през фоайето и по стълбите към ложата на президента.
Спрял пред вратата на седма ложа. Конецът бил в ключалката. През дупката видял главата на президента Линкълн, седнал в люеещия се стол.
Ако Паркър бе седял на стола си пред вратата, както му били заповядали, не би се случило всичко това. Но коридорът бил съвсем безлюден. Артистът Буут изчакал, когато артистът Хари Хоок в ролята на Аса Тренчард останал сам на сцената и залата гръмнала от смях, и предпазливо открехнал вратата на ложата. В полумрака президентът седял спокойно, увлечен от действието. Незабелязано Буут се приближил към него. Извадил късия дериндзър — един съвсем обикновен големокалибрен пистолет с един куршум. Часът бил двадесет и два и петнадесет минути. С дясната си ръка президентът се бил опрял на перилата. Буут се приближил тихо на пръсти и натиснал спусъка.
Зрителите не чули изстрела. Но майор Ратбоун мигновено осъзнал случилото се, скочил и се хвърлил към убиеца. Буут извадил кама и я забил в рамото на майора, скочил през перилата на ложата, омотал се с шпорите си в знамето, сгромолясал се на сцената и си счупил крака над глезена.
Бягайки по сцената, убиецът дори успял да извика „Това ще се случи на всички тирани!“, минал покрай колегата си Хари Хоок, изтичал, зад кулисите между Лаура Кин и младия Уйлям Дж. Фергюсън все още с кървава кама в ръката си, сблъскал се с диригента на оркестъра Уйлям Уидърс, два пъти замахнал към него, но, за щастие, разрязал само сакото му. След това през задния изход изтичал на двора, където Бюроуз пазел коня, възседнал го и препуснал в галоп.
На първия ред седял адвокатът майор Джоузеф Б. Стюард, най-високият мъж във Вашингтон (шест фута и шест дюйма, почти, два метра). Щом разбрал какво се случило, веднага изтичал след Буут, проследил го по коридора, викайки „Хванете го!“, излязъл след него на двора тъкмо когато убиецът се качил на коня и изчезнал в тъмнината.
Публиката в залата все още не била наясно какво всъщност е станало. Някои познали Буут, макар че се бил маскирал с перука, брада и мустаци. Мери Линкълн обаче тутакси проумяла истината. Главата на Линкълн клюмнала на гърдите му. Буут стрелял в президента отблизо и куршумът попаднал в черепната кухина. В ложата пристигнали бързо лекарите Чарл А. Лийл, след него Чарл С. Тафт и накрая доктор Кинг. След като прегледали ранения, наредили незабавно да бъде поставен на легло.
В театъра настъпила паника. Изплашените хора бързали към изходите, други се тъпчели в коридора, който водел към ложата на президента. Служителите донесли носилка, поставили ранения на нея и излезли на улицата, забулена от нощния мрак.