Любовният сезон на търтеите

— Така сподели.

— И цялото това усукване около Гъртруд е чисто и просто прах в очите?

— Именно.

Коко изпусна дълбоко поетия въздух със звуковия ефект на умиращ петел.

— Божичко, смъкна огромен товар от плещите ми.

— И аз си помислих, че ще се зарадваш.

— Можеш да не се съмняваш. Е, лека нощ.

— Тръгваш ли?

— Да, Бърти, колкото и да ми е приятна компанията ти, трябва да те оставя, защото имам да върша мъжка работа другаде. Докато си бъбрех с Куини, тя спомена, че знае къде чичо Чарли държи ключовете от избата. Довиждане. Надявам се в близките дни да се видим за по-дълго.

— Чакай малко. Ще видиш ли скоро Корки?

— Това ще е първата ми работа утре заран. Трябва да й кажа, че съм тук, и да я въведа в обстановката, за да не стане някой гаф. Защо?

— Предай й от мое име, че трябва да намери друг човек за Пат.

— Отказваш се от участие?

— Да — отвърнах аз и го осветлих.

Той ме изслуша интелигентно и заяви, че разбира.

— Разбирам. Да, мисля, че си прав. Ще й кажа.

Оттегли се, стъпвайки на пръсти и създавайки впечатлението, че ако имаше шапка и тази шапка беше пълна с рози, щеше да започне да ги ръси невъздържано наляво и надясно, та за известно време мисълта за основната ми роля при връщането на слънчевия лъч в живота на стар приятел ме поободри.

Но за да се ободри за дълго човек, излежаващ безсрочна присъда в Девърил Хол, трябва нещо далеч по-силно, та мрачното настроение скоро ме налегна отново. Стараех се да уловя синята птица, но се разминавах на километри с нея.

Отдавна съм открил, че когато сърцето се превива от болки, най-препоръчително е да се сгушиш в кревата с роман на ужасите и да се опиташ да забравиш. За щастие бях пъхнал в багажа подобно книжле, наречено „Убийство в Грейстоун Грейндж“. Започнах да поглъщам страниците и забелязах, че не бих могъл да направя по-сполучлив избор. Беше една от творбите, в които непрекъснато откриват мъртви баронети в библиотеката, а героинята не може да си легне, без от стената на спалнята й да изскочи нещо и да почне да се прави на голямо началство. Това дотолкова ме успокои, че не след дълго бях в състояние да угася лампата и да потъна в ободрителен сън, който като всички мои ободрителни сънища продължи до часа на сутрешния чай.