Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Казах ви вече — отвърна свещеникът.
— Тогава ми кажи отново.
— Първата съпруга на Ипуе, нашата сестра Патуна, изчезна по време на големите отравяния. Ипуе беше убеден, че и тя е била отровена.
— Защо?
— Ипуе харесваше жените — прошепна Мабен, избърсвайки потните следи от пепелта по лицето си. — Може би една от всички тях бе причината Патуна да изчезне или да умре…
— А, разбирам — Амеротке се подсмихна иронично; беше чувал за подобни случаи из града. — Една от тези дами може да е имала намерения да стане втора съпруга на Ипуе. А възможно ли е Хаят да е била една от тях?
— Съмнявам се! — засмя се Мериет. — Хаят беше едва шестнадесетгодишна, когато се омъжи за Ипуе, и само на дванадесет по време на големите отравяния. Не мисля, че тя и Ипуе дори са се познавали тогава. Не вярвам — продължи тя бързешком и сякаш леко притеснена, хвърляйки коси погледи към брат си, — че Патуна е избягала. Вярно, не беше щастлива, пък и кой би могъл да бъде, с женкар като Ипуе? Тя, разбира се, недоволстваше от това. — Мериет прекара ръка по посипаните си с пепел рамене. — Каквото и да е — прошепна тя, — правосъдието на Сет е въздадено, денят на разплатата дойде, живот за живот.
— Какво искате да кажете с това? — запита Амеротке.
— Патуна не е избягала! — Мериет повиши глас. — Тя е била убита от Ипуе. Беше лишена дори от правото да премине мирно и спокойно в Далечния запад; лежи погребана някъде тук, в дупка, в необозначен гроб — тя се изправи рязко, блъскайки настрани сдържащата ръка на своя брат. — Ще докажа това, господарю съдия.
— Госпожо — Амеротке също се изправи, — трябва да ви попитам къде бяхте вие, когато Ипуе умрял?
— Господарю съдия, бях с всички вас в Храма на Птах. Видях смъртта на писарите. Отидох на церемонията с моя брат Мабен. Присъствах като специален гост, бях настанена в Павилиона на отдиха, от дясната страна на стъпалата. Питайте царските придворни, те ще потвърдят това.
— Седнете — нареди й Амеротке.
Мериет изглеждаше така, сякаш щеше да откаже, тъмните й очи явно таяха нещо, устните й се бяха превърнали в безкръвна тънка линийка.
— Моля ви — добави Амеротке, — трябва да разбера какво точно имате предвид.
— Ипуе обичаше жените — Мериет се отпусна на възглавниците. — Мисля, че все повече се отегчаваше от нашата сестра, от нейното постоянно заяждане и натякванията й, както той наричаше протестите и гнева й. Искаше му се някоя млада и свежа, като Хаят, затова уби Патуна и я зарови някъде тук, в своя прехвален рай.
Мабен затвори очи, знак, че му бе дотегнало от непресекващото пустословие на сестра му.
— Но, господарке — намеси се Хутеп, — това не може да е истина. Ипуе бе надалече, когато господарката Патуна изчезна. Той бе заминал по работа в Мемфис.
— Така ли? Тогава е наел някой друг! — злобно изсъска тя в отговор.
— Какво точно се случи тогава? — попита Амеротке.
— Сестра ми беше нещастна — язвително повтори Мериет и отново отблъсна ръката на Мабен. — Ипуе имаше любовници, разни жени от града. Сестра ми, естествено, страдаше. Ипуе я пренебрегваше. Във всеки случай, той замина по работа в Мемфис най-вероятно с една-две курви. Няколко дни по-късно Мабен и аз… Помня го много добре — гласът на Мериет стана по-остър. — Беше преди сияйния час, първия светлик на деня. Отидохме на покрива на къщата, защото бяхме в апогея на Шемшу, горещия сезон, а заран дъхът на Амон е тъй приятен — тя избърса посипаното си с пепел си лице, сякаш си представи хладния утринен ветрец. — Очаквахме Патуна да се присъедини към нас, но тя не се появи, затова аз отидох да я потърся. Не можах да я открия в градината, затова наминах към стаята й — тя замълча, борейки се да потисне риданията си. — Беше почистено и подредено, но по пода имаше изгорени остатъци от сватбената й яка и брачната й гривна.
— Но това се прави, когато съпрузите се развеждат! — намеси се Амеротке. — Те обявяват брачните си обети за нищожни, анулират брака си и брачните символи се изгарят.
— Патуна може да е направила именно това и после да е избягала — припряно се намеси Мабен.
— Липсваше ли нещо?
Мериет поклати глава.
— Нищо, съвсем нищичко — заяви тя. — О, господарю съдия, всички други твърдяха, че Патуна е избягала. Че сигурно е имала приятели някъде в града, търговци или дюкянджии, при които да е скрила някакви събрани пари, и да ги е заклела да мълчат.
— Оставила ли е нещо друго? — настойчиво попита Амеротке.
— Къс папирус — заяви Мабен. — Няколко реда от една поема. — Свещеникът затвори очи.