Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Било е, преди да се родя — кимна Уайо, — но знам за случая, понеже дядо и баба били преместени. Може да се каже, че така се озовах накрая на Луната.
— Да продължа ли за района, наречен Уайоминг? — попита Майк.
— Не, друже — засякох го, — сигурно имаш часове от това на склад.
— Ман, разполагам с 9,73 часа с нормална скорост на речта, без да включвам допълнителните отпратки.
— Точно от туй се боях. Може би Уайо ще ти ги поиска някой ден. Обаче целта на обаждането е да те запозная с тази Уайоминг… която освен другото представлява един висок район на природна красота и внушителни планини.
— Както и на оскъдно плодородие — добави дамата. — Мани, щом си решил да проявиш глупави сравнения, трябваше да споменеш и това. Но компютъра едва ли му е интересно как изглеждам.
— Откъде да знам? Майк, щеше ми се да ти покажа нейна снимка.
— Уайо, аз наистина се интересувам от външния ти вид и се надявам да станеш моя приятелка. Но вече съм виждал няколко твои фотографии.
— Виждал си? Къде и кога?
— Издирих ги и ги разгледах още щом чух името ти. По договор се грижа за архивните файлове на Клиниката за подпомагане на раждаемостта в лунния Хонконг. Освен биологически и физиологически сведения, както и епикризите, паметната банка съдържа деветдесет и шест твои снимки. Така че ги проучих.
Уайоминг ми се стори твърде стъписана.
— Майк е способен на това — обясних, — и то за времето, необходимо ни да хлъцнем веднъж. Ще свикнеш.
— О, небеса! Мани, ти разбираш ли що за снимки правят в Клиниката?
— Не съм мислил по въпроса.
— Тогава въобще не мисли! Божичко!
Компютърът заговори мъчително срамежливо, смутен като пале, допуснал грешка:
— Госпожо Уайо, ако съм те оскърбил, намерението ми не е било такова и аз изключително много съжалявам. Мога да изтрия тези изображения от временната си памет и да блокирам архива тъй, че да ги виждам само при поискване от Клиниката, но без да ги свързвам с тебе и да разсъждавам върху тях. Да го направя ли?
— Бива — окуражих я. — С Майк винаги можеш да започнеш отначало и по-добре, отколкото с хората. Ще ги забрави толкоз окончателно, че няма да се поблазни за погледне пак… Дори няма да помисли за снимките, ако му поискат да ги извлече от архива. Затова приеми неговото предложение, щом изкукваш от тази история.
— Уф… Не, приятелю, съвсем си е наред ти да ги гледаш. Ала не ги показвай на Мани!
Майк умуваше дълго — четири секунди или даже повече. Смятам, че беше точно такава дилема, която докарва по-малките компютри до нервно разстройство. Обаче той я реши:
— Ман, единствени мой приятелю, да послушам ли това указание?
— Програмирай го, друже — отвърнах, — и го блокирай. Но, Уайо, не се ли отнасяш прекалено дребнаво към въпроса? Е, човек може да ти оцени достойнствата. Следващия път, като отида там, Майк би могъл да ми ги разпечата.
— Въз основа на моя асоциативен анализ на подобни данни — забеляза машината — първият екземпляр от всички серии ще има съответната ценност за всяко зряло, здраво човешко същество от мъжки пол.
— Уайо, какво ще кажеш? Вместо отплата за готиния apfelstrudel?
— Ами… Моя снимка с косата ми, овързана в кърпа, и аз застанала пред обектива без следа от грим? Да не ти е превъртяла окончателно каменната чутура? Майк, не му ги давай!
— Няма да му ги давам. Ман, тя неглупачка ли е?
— За жена — да. Майк, жените са интересни, умеят да правят заключения дори с по-малко данни от тебе. Да оставим ли тази тема и да се заемем с шегите?
Въпросът им отклони вниманието. Минахме по списъка, давайки си заключенията. После се опитахме да обясним шегите, които Майк не успяваше да вдене. Ту успявахме, ту не. Но истински ни затрудниха историите, които аз бях отбелязал със „забавно“, докато Уайо — с „не е забавно“ или обратно. Уайо питаше Майк, какво му е мнението за всяка.
Щеше ми се да го пита, преди да е научил нашите оценки. Туй електронно недорасло бандитче винаги се съгласяваше с нея, обаче не и с мен. Това ли бе честното му отношение? Или се стараеше да сложи малко смазка, та новото познанство да стане приятелство? Или пък показваше своето разкривено чувство за хумор, правейки си майтап с мен? Не попитах.
Щом привършихме, Уайоминг ми написа в телефонния бележник: „Мани, виж номера 17, 51, 53, 87, 90 и 99 — Майк е тя!“
Свих рамене и се надигнах.
— Е, минаха двайсет и два часа, откакто се събудих. Деца, вие си бъбрете, докогато искате. Майк, ще ти се обадя утре.