Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Смъкна бързо тънките хартиени ивици, с които беше увито рул-цето, прибрано иззад гоблена, поднесе ги над пламъка на лампата и ги пусна в купата да изгорят. Бяха само указания къде да се остави съобщението, за да се прикрие през колко брънки трябва да мине, докато стигне до получателя. Повече предпазни мерки не бяха възможни. Дори Сестрите от нейното Сърце й вярваха не повече от тях. Само три от Върховния съвет знаеха коя е, а тя и това щеше да избегне, стига да беше възможно. Повече предпазни мерки не бяха възможни. Особено сега.
Съобщението, след като го разчете, като го разшифрова на друг лист, се оказа точно каквото очакваше от предната нощ, когато Талене не се появи. Беше напуснала отсека на Зелената рано предния ден, помъкнала издути дисаги и сандъче. Без слуга, който да й ги носи — сама се беше справила. Май никой не знаеше къде е отишла. Въпросът бе в това дали се е паникьосала, че е повикана пред Върховния съвет, или тук имаше нещо повече? Нещо повече е, реши Алвиарин.
Талене поглеждаше към Юкири и Дезине, сякаш търсеше… наставление може би. Не беше сигурна дали не си го е въобразила. Възможно ли беше? Много малко зрънце надежда. Тук трябваше да има нещо повече. Нужна й беше заплаха за Черната, инак Великият властелин щеше да отдръпне закрилата си. Ядосано дръпна ръката си от челото.
Не беше и помисляла да призове Месаана с помощта на скрития тер-ангреал. Първо на първо, и то много важно първо на първо, тя със сигурност се канеше да я убие, най-вероятно въпреки закрилата на Великия властелин. На мига, ако изгубеше тази закрила. Видяла беше лицето на Месаана, знаеше за унижението й. Никоя нямаше да позволи това да се размине, особено Избрана. Всяка нощ сънуваше как убива Месаана, често през деня си представяше успешните начини, с които да го постигне, ала това трябваше да почака, докато не успее да я намери, без тя да разбере, че е открита. Междувременно й трябваше доказателство. Възможно беше нито Месаана, нито Шайдар Харан да видят в случая с Талене доказателство за каквото и да било. И преди се беше случвало Сестри да изпадат в паника и да бягат, макар и рядко, а да допусне, че Месаана и Великият властелин няма да знаят това, щеше да е опасно.
Поднесе поред шифрираното съобщение и разчетеното копие до пламъка на лампата и ги държа, докато не опариха пръстите й, а после ги пусна в купата. Намачка пепелта с черния камък, с който затискаше листите, и я разбърка. Съмняваше се, че някоя ще може да възстанови думите от пепел, но все пак…
Все още права, разчете и другите две съобщения и научи, че Юки-ри и Дезине сцели в стаи с прегради против нахлуване. Това не бе изненадващо — напоследък едва ли някоя Сестра спеше без прегради, — ала означаваше, че отвличането и на двете ще е трудно. Най-лесно беше да те отмъкнат в тъмна доба Сестри от собствената ти Аджа. А и можеше да се окаже, че онези погледчета са случайни или плод на въображението й. Трябваше да обмисли тази възможност.
Въздъхна, извади още книжа от раклата и лекичко приседна на пухената възглавничка на стола до писалището. Но не толкова лекичко, че да не изохка, щом се отпусна. Едва не проплака. Отначало си мислеше, че унижението от бича на Силвиана е много по-тежко от болката, но болката така и не заглъхваше. Целият й задник беше на отоци. А утре Надзорницата на новачките щеше да прибави още, и вдругиден… Чакаха я безкрайни дни, в които да вие под бича на Силвиана и да се мъчи да не вижда погледите на Сестрите, знаещи всичко за посещенията й в кабинета й.
Опита се да прогони тези мисли, топна перодръжката в мастилницата и започна да пише шифровани заповеди на тънки листчета. Талене трябваше да се намери и да я върнат, разбира се. За наказание и екзекуция, ако се беше паникьосала, а ако не, ако по някакъв начин бе намерила начин да измени на клетвите си… Алвиарин се вкопчи в тази надежда, докато изписваше заповедта Юкири и Дезине да се следят изкъсо. Трябваше да се намери начин да ги хванат. А ако се окажеше, че всичко е случайност и въображение, все пак можеше да се спретне нещо според каквото кажеха. Щеше да насочи потоците в кръга. Все нещо можеше да се направи. Пишеше с настървение и изобщо не обърна внимание, че лявата й ръка се вдигна към челото й да потърси белега.
Следобедните слънчеви лъчи прозираха между дърветата на рида над стана на Шайдо и изпъстряха въздуха. Червеношийки и синигер-чета пърхаха като цветни петънца. Галина се усмихна. Заранта бе паднал проливен дъжд и във въздуха все още се таеше лека хладина под рехавите бавно реещи се бели облачета. Сивата й кобилка с изящно извитата шия и пъргава стъпка преди сигурно бе принадлежала на някой благородник или най-малкото на заможен търговец. Никой друг освен Сестра не можеше да си позволи такова великолепно животно. Радост й носеше да язди Бързонога — беше я нарекла така, защото някой ден бързо щеше да я понесе към свободата; също толкова радост й носеха и сегашните размишления над това, което щеше да направи, щом получеше свободата си. Имаше си планове как да се отплати на онези, които я бяха предали, като се почнеше с Елайда. Преголяма радост й носеше мисълта за тези планове, за това как все някой ден ще се осъществят.