Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— От самата Товейн — отвърна тя и разказа почти всичко, съдържащо се в писмото й. При тези обстоятелства не можеше да направи нищо друго. Все пак премълча обвиненията срещу Елайда, както и кога е дошло писмото. Първото си бе работа на Аджата все пак. А второто щеше да изисква неудобни обяснения.
— Нас ни осведоми Акуре Вайет. — Юкири направи няколко крачки в мълчание, след което измърмори:
— Кръв и кървава пепел!
Певара смаяно вдигна вежди. Юкири често пъти се държеше земно, но никога вулгарно като сега. Забеляза, че и тя не уточни кога е пристигнало писмото на Акуре. Дали Сивите бяха получили и други писма от Кайриен, от Сестрите, заклели се в Преродения Дракон? Не можеше да попита. Живота си бяха готови да пожертват една за друга в този лов, но все пак работата на една Аджа си е работа на Аджата.
— Какво смятате да правите с информацията?
— Ще я премълчим за доброто на Кулата. Знаят само Заседателки-те и главата на Аджата ни. Еванелейн е за свалянето на Елайда заради това, но сега не можем да си го позволим. След като трябва да се кърпи Кулата, а и с тези сеанчанци иАшаман, с които да се оправяме, може би никога. — Не изглеждаше много доволна.
Певара потисна раздразнението си. Можеше да не харесва Елайда, но не си длъжна да харесваш Амирлинския трон. Твърде много неха-ресвани жени бяха носили епитрахила и бяха направили добро за Кулата. Но можеше ли изпращането на петдесет и една жени в плен да се нарече „добро“? Или Думайски кладенци, с четирите загинали Сестри и над двайсет вкарани в друг вид плен, на тавирен? Все едно. Елайда беше Червена — Червена допреди, — а твърде много време бе изтекло, откакто Червена беше спечелвала епитрахила и жезъла. Прибързаните действия и зле обмислените решения като че ли бяха останали в миналото, откакто се появиха бунтовничките, а спасяването на Кулата от Черната Аджа щеше да изкупи грешките им.
Но не го каза точно така, разбира се.
— Тя започна лова, Юкири. Заслужава да го довърши. Светлина, всичко, което разкрихме досега, беше по случайност и тъпчем на едно място. Трябва ни авторитетът на Амирлинския трон, ако искаме да се придвижим напред.
— Не знам — отвърна другата жена. — И четирите твърдят, че Черната знае за всичко, което става в кабинета на Елайда. — Прехапа устна и неловко сви рамене. — Навярно, ако можем да се срещнем с нея насаме, извън кабинета й…
— А, ето ви! Търсих ви навсякъде.
Певара спокойно се обърна при внезапния вик зад тях, но Юкири се сепна и измърмори нещо язвително. Ако продължеше така, щеше да е толкова лошо, колкото с Дезине. Или Цутама.
Сеайне забърза към тях. Дебелите й черни вежди се повдигнаха от изненада от гневния поглед на Юкири. Истинска Бяла, логична във всичко и сляпа за околния свят. Повечето пъти Сеайне като че ли изобщо не съзнаваше, че са в опасност.
— Търсила си нас? — почти изръмжа Юкири и опря юмруци на кръста си. Колкото и дребничка да беше, успя да създаде впечатление, че е надвиснала свирепо над Сеайне. Това отчасти се дължеше на стъписването й, несъмнено, но все пак продължаваше да е убедена, че Сеайне трябва да бъде пазена изкъсо заради собствената й защита, каквото и да бе решила Сарин, а ето я и нея, навън, и при това сама.
— Вас, Сарин, всички ви — отвърна спокойно Сеайне. По-ранните й страхове, че Черната Аджа може да узнае каква работа й е възложила Елайда, почти се бяха стопили. В сините й очи блещукаше топлина, но инак се беше върнала към прототипа на Бялата: жена с ледено спокойствие. — Имам спешни новини — рече тя ей така, между другото. — По-малко спешната е следната: тази сутрин видях писмо от Аяко Норсони, пристигнало преди няколко дни. От Кайриен. Тя, Товейн и всички останали са били пленени от Аша’ман и… — Наклони леко глава и ги изгледа една по една. — Ни най-малко не сте изненадани. Разбира се. Вие също сте видели такива писма. Какво пък, все едно, вече нищо не може да се направи по въпроса. Певара се спогледа с Юкири.
— Това ли е по-малко спешната, Сеайне?
Лицето на Бялата Заседателка изведнъж се угрижи, устата се стегна и около очите й се набраха бръчици. Ръцете й стиснаха шала.
— За нас. Току-що се връщам от посещение при Елайда. Искаше па научи как напредвам… — Сеайне вдиша дълбоко — с намирането на доказателство, че Алвиарин е повела предателска кореспонденция с Преродения Дракон. Ама наистина, толкова заобиколна беше в началото, толкова условна, че не е чудно, че не я разбрах какво иска.
— Имам чувството, че тая лисица стъпва по гроба ми — измърмори Юкири.
Певара кимна. Идеята да се обърнат към Елайда се изпари като лятна роса. Увереността им, че самата Елайда не е от Черната Аджа, се опираше единствено на факта, че тя самата им бе възложила лова, но след като не го беше направила… Поне Черната Аджа оставаше в неведение за тях. Поне с това разполагаха. Все още. Докога?