Нож от блянове

— Той поиска гай-шайн, които да не са айилци, Гаул, но гай-шайн в коприна и накити, и излязла на езда? — чу се мъжки глас и Галина се вцепени.

Този не беше аийлец. Мурандски му беше говорът!

— А и това не е според обичаите ви нали?

— Шайдо. — Прозвуча като ругатня.

— Все пак трябва да намерим още няколко, че да научи нещо полезно. Може би повечко. Там долу има хиляди в бяло, а тя може да е навсякъде сред тях.

— Мисля, че тази май ще може да каже на Перин Айбара каквото му трябва, Фаджер Неалд.

Ако преди се беше вцепенила, сега направо замръзна. Стомахът и се вледени. Перин Айбара беше пратил тези мъже? Ако нападнеше Шайдо, за да спаси жена си, щяха да го убият, а това щеше да премахне влиянието й над Файле. На жената щеше да й е все едно какво е разкрила за нея, след като мъжът й е мъртъв, а другите нямаха тайни, за които да се боят, че ще се разкрият. Галина с ужас разбра, че надеждата й да се сдобие с палката се стапя. Трябваше да го спре. Но как?

— Че защо мислиш така, Гаул?

— Тя е Айез Седай. И приятелка на Севанна, изглежда.

— Тъй ли? — рече замислено мурандиецът. — Такава ли била?

Странно, но никой от двамата не изглеждаше ни най-малко притеснен, че държат в ръцете си Айез Седай. А айилецът явно я беше отвлякъл, след като бе съвсем наясно каква е. Дори да беше изменник Шайдо, не можеше да знае, че не е в състояние да прелива, без да й разрешат. Само Севанна и шепа Мъдри го знаеха. Всичко с всеки миг ставаше все по-объркано.

Изведнъж я вдигнаха във въздуха и я положиха по корем. На собственото й седло, осъзна тя, а след миг вече се подрусваше върху коравата кожа и единият мъж я подхвана с ръка да не падне, щом кобилата тръгна в тръс.

— Да идем някъде, където ще можеш да ни отвориш една от твоите дупки, Фаджер Неалд.

— От другата страна на склона, Гаул. То толкова често стана, че мога да отварям Портал кажи-речи навсякъде. Айилците навсякъде ли обикалят?

Портал? Какви ги дрънкаше този? Тя пропъди от ума си глупостите му, замисли се над възможностите си за изход и не можа да измисли нито една добра. Бе вързана като агне за пазара, със запушена уста, шансовете й да избяга бяха нулеви, освен ако някой патрул на Шайдо не се натъкнеше на похитителите й. Но искаше ли го? Освен ако не се добереше до Айбара, нямаше как да му попречи да развали всичко. От друга страна, на колко дни път беше лагерът му? Не можеше да е много близо, иначе Шайдо вече щяха да са го открили. Знаеше, че съгледвачите им обикалят на десет мили около стана.

Колкото дни трябваха да стигнат до него, толкова щяха да са и за връщането. Закъсняла не просто с минути, а с дни.

Терава едва ли щеше да я убие. Просто щеше да я накара да съжали, че не е умряла. Можеше да обясни. Как са я пленили разбойници. Само двама — трудно беше да се повярва, че двама мъже са успели да се доберат толкова близо до стана, да не говорим за цяла банда разбойници. И че като не може да прелива, й е трябвало време, докато успее да избяга. Можеше да направи историята убедителна. Можеше да убеди Терава. Ако кажеше… Безполезно. Първия път, когато Терава я наказа, че е закъсняла, беше защото ремъкът на седлото й се бе скъсал и се наложи да върви пеш и да води коня. Терава не бе приела извинението и сега също нямаше да приеме, че са я отвлекли. Дощя й се да заплаче. Всъщност усети, че плаче — с безпомощни сълзи, които не беше в състояние да спре.