Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Конят спря и тя се загърчи бясно, мъчеше се да се смъкне от седлото, и запищя толкова силно, колкото можеше през плата. Сигурно бяха спрели да избегнат някой патрул. Терава щеше да разбере, ако постовете се върнеха с нея и похитителите, нищо, че е закъсняла. А тя можеше да измисли начин да се оправи с Файле дори и мъжът й да загинеше.
Една здрава ръка я плесна грубо.
— Мълчи — рече айилецът и отново подкараха в тръс. Сълзите й също отново потекоха и копринената качулка, покрила лицето й, се навлажни. Терава щеше да я накара да вие. Но докато плачеше, заоб-мисля какво щеше да каже на Айбара. Можеше поне да запази шанса си да се сдобие с палката. Терава щеше да… Не. Не!
Трябваше да се съсредоточи върху това, което можеше да направи. В ума й непрекъснато изникваха образи с Мъдрата с жестоките очи, стиснала камшика или кожената връзка за очите, но тя ги гонеше и прехвърляше всички въпроси, които Айбара можеше да зададе и какви отговори трябваше да му даде. Какво трябваше да му каже, за да остави спасението на жена си в ръцете й.
Не очакваше обаче, че ще я смъкнат от седлото и ще я изправят на крака след няма и час.
— Разседлай коня й и го вържи с другите, Норен — каза мурандиецът.
— Веднага, господарю Неалд — последва отговорът. На кайриенски говор.
Един нож се хлъзна между китките й, после между глезените й, после отвързаха и онова, което бе запушило устата й. Тя изплю напоената от слюнките й коприна и смъкна качулката си.
Нисък мъж в тъмно палто отвеждаше Бързонога между големи кърпени кафяви шатри и малки груби колиби, направени от преплетени клони, сред които и борови, с кафяви иглички. За колко ли време отсеченият бор губеше зеленината си? Дни, недели може би. Шейсети-ната души, които поддържаха огньовете или седяха на дървени столчета, приличаха на селяци в грубите си палта, но някои точеха мечове, а на десетина места бяха струпани копия и алебарди. През пролуките между шатрите и колибите се виждаха още мъже с шлемове и стоманени нагръдници, на коне и понесли дълги пики с пискюли. Войници, излизащи на патрул. Колко ли още имаше като тях отвъд полезре-нито й? Все едно. Това, което виждаха очите й, бе невъзможно! Шайдо имаха постове много по-далече от това място. Сигурна беше!
— Ако лицето не стигаше — промърмори Неалд, мършав дългуч с черно палто, — този хладно преценяващ поглед щеше да ме убеди. Все едно че оглежда червеи под камък, който е обърнала. — Поглади с юмрук намазаните си с восък мустаци, като внимаваше да не развали връхчетата. Носеше меч, но определено нямаше вид на войник.
— Е, да вървим, Айез Седай — рече той и я хвана над лакътя. — Лорд Перин чака да ти зададе няколко въпроса. — Тя се дръпна да се освободи, но той невъзмутимо я стисна още по-здраво. — Тия да си ги нямаме.
Грамадният айилец Гаул я хвана за другата ръка и трябваше или да тръгне с тях, или да я повлекат. Закрачи с високо вдигната глава, уж че са й просто ескорт, но всеки, който видеше как я държат за ръцете, щеше да разбере, че изобщо не е така. Макар да гледаше право напред, все пак усещаше, че въоръжените селянчета — повечето бяха млади — я гледат. Не зяпнали от удивление, просто я гледаха преценяващо. Как можеше да вирят така носове пред една Айез Седай? Някой от Мъдрите, които не знаеха за клетвата, която я държи, бяха започнали да изразяват съмнение, че е Айез Седай, след като с такава готовност се подчиняваше и раболепничеше пред Терава, но тия двамата знаеха коя е.
И им беше все едно. Подозираше, че селяците също знаят, но никой не изрази изненада как се държат с нея. Цялата настръхна от това.
Приближиха до голяма шатра на червени и бели ивици с вързани навътре платнища на входа и тя чу гласове отвътре.
— Каза, че е готов да дойде веднага. Не мога да си позволя да храня още едно гърло, като не знам за колко дълго — отвърна друг глас. — Кръв и пепел! Колко време трябва се уреди среща с тези хора?
Гаул трябваше да се приведе под платнището, но Галина влезе с широка крачка и изправена, все едно че влизаше в покоите си в Кулата. Можеше и да е пленничка, но все пак беше Айез Седай, а този простичък факт беше мощен инструмент. Оръжие. С кого се опитваше да уреди среща? Не със Севанна, разбира се. С всеки друг да е, но не и със Севанна.