Нож от блянове

Спря пред един гоблен, изобразяващ жена с корона, коленичила пред някоя древна Амирлин, и се престори, че го разглежда, като в същото време бързо се озърна наляво и надясно. Коридорът беше пуст като изоставена гробница. Ръката й пробяга зад ръба на гоблена и само след миг тя отново крачеше, стиснала сгънатата бележка. Цяло чудо, че съобщението бе стигнало толкова бързо до нея. Хартията сякаш пареше шепата й, но тук не можеше да я прочете. С отмерени стъпки се заизкачва към покоите на Бялата Аджа. Спокойна и несмущавана от нищо, това се виждаше отвън. Великият господар я беше белязал. Други Сестри щяха да я гледат.

Белите бяха най-малката Аджа и в момента в Кулата бяха останали едва малко повече от двайсет, но тя имаше чувството, че едва ли не всички са наизлезли в главния коридор. Да върви по семплия под с бели плочки бе все едно да бяга през човешко гъмжило.

Сеайне и Ферейн се бяха запътили нанякъде въпреки късния час, със заметнати на ръцете си шалове. Сеайне й се усмихна с леко съчувствие. Дощя й се да убие Заседателката, дето все си вреше острия нос там, където най не го искат. У Ферейн нямаше съчувствие. Навъси й се с по-неприкрит гняв, отколкото би си позволила всяка друга Сестра. Единственото, което можеше да направи Алвиарин, бе да пренебрегне меднокожата жена, но без да го набива на очи. Ниска и трътлеста, с обикновено благо закръглено лице и вечно мастилено петно на носа, Първата Разумница Ферейн изобщо не приличаше на доманка, но имаше свиреп домански нрав. Беше напълно способна да ти наложи наказание за най-малката дреболия, особено на Сестра, „опозорила“ и себе си, и Бялата.

Аджата преживяваше болезнено срама, че я бяха лишили от шала на Пазителката. Повечето изпитваха гняв и от загубата на влияние също така. Твърде много бяха ядосаните погледи, някои — от Сестри, стоящи толкова под нея, че трябваше да подскачат и да се подчиняват, щом им заповяда. Други нарочно обръщаха гръб.

Тя си запробива път през тези мръщения и свивания на устни, без да бърза, но усещаше как бузите й започват да се сгорещяват. Опита се да се потопи в успокояващото обкръжение на Белия отсек. По обикновените бели стени с редиците огледала на посребрени стойки имаше няколко семпли гоблена, изобразяващи заснежени планини, сенчести лесове, бамбукови горички с прозиращи през тях слънчеви лъчи. Откакто си бе спечелила шала, прибягваше към тези картини да й помогнат да намери спокойствие във времена на смут. Великият властелин я беше белязал. Тя стискаше полите си, за да държи ръцете си отстрани. Бележката сякаш пареше шепата й.

Две от Сестрите, които подмина, просто не я видяха. Астреле и Тесан обсъждаха развалянето на храната. Всъщност по-скоро спореха, с гладки лица, но с пламнали очи и с гласове на ръба да се разгорещят.

Аритметички бяха, моля ви се! Сякаш логиката можеше да се сведе до числа — а и те като че ли не бяха съгласни как да ги използват.