Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
В рязък контраст с опърпания лагер навън, тук на пода имаше хубав килим на цветя, а от пилоните висяха два копринени гоблена, извезани с цветя и птици по кайриенския обичай. Тя се съсредоточи върху високия, плещест мъж по риза, с гръб към нея, подпрял юмруци на маса с тънки крачета, украсена с позлата по ръбовете и отрупана с карти и листове хартия. Зърнала беше Айбара в Кайриен от разстояние, но беше сигурна, че това е селянчето от родното село на Ранд ал-Тор, въпреки копринената риза и добре лъснатите ботуши. Кончовите дори бяха лъснати. Ако не друго, всички в шатрата май гледаха него.
Една висока жена, облечена в зелена коприна с високо деколте, с малко дантела около шията и на китките, с черна коса, падаща на вълни по раменете й, положи свойски ръка на рамото на Айбара. Галина я позна.
— Изглежда, е предпазлива, Перин — каза Берелайн.
— От капан я е страх според мене, лорд Перин — подхвърли един сивокос грубоват мъж с натруфена броня. Геалданец, помисли си Галина. Той и Берелайн поне обясняваха присъствието на войници, макар и не как можеше да са на място, където бе невъзможно да са. Много я радваше, че не се беше срещала с тази жена в Кайриен — това щеше да направи нещата повече от объркани. Жалко, че ръцете й не бяха свободни, за да изтрие вадичките от сълзите по лицето си, но двамата я държаха здраво. Нищо не можеше да се направи. Беше Айез Седай. Само това беше важно. Това щеше да позволи да е важното. Тя отвори уста, за да поеме положението в ръцете си.
Айбара изведнъж я погледна през рамо, все едно че бе доловил по никакъв начин появата й, и като видя златните му очи, езикът й се завърза. Отхвърляла бе пренебрежително приказките, че имал вълчи очи, но беше истина. Корави вълчи очи на кораво като камък лице, пред него геалданецът изглеждаше почти мек. И тъжно лице също така, под късо подстриганата брада. Заради жена му, несъмнено. Можеше да се възползва от това.
— Айез Седай в бялото на гай-шайн — каза той хладно, докато се обръщаше към нея. Беше едър, макар и не колкото айилеца, но се извисяваше като скала, а златните му очи попиваха всичко. — И пленница, изглежда. Не пожела ли да дойде?
— Мяташе се като пъстърва на речен бряг, докато Гаул я връзваше, милорд — отвърна Неалд. — Аз самият нямаше какво да правя, само стоях и гледах.
Странни думи, и казани с такъв важен тон. Какво можеше да е…? Изведнъж тя забеляза още един в черно палто, нисък грубоват мъж със сребърна игла с формата на меч, забучена на високата му яка. И си спомни къде за последно беше видяла мъже с такива черни палта. Скочиха от дупки във въздуха малко преди всичко да се превърне в пълен разгром при Думайски кладенци. Неалд и неговите „дупки“, неговите Портали. Тези мъже можеха да преливат!
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не се задърпа от ръката на Неалд, да не заотстъпва. Стомахът й се сгърчи само от това, че е толкова близо до него. А да я докосва… Дощя й се да заскимти и това я изненада. Много по-твърда беше, разбира се! Съсредоточи се да си придаде спокойствие, като в същото време се опитваше да върне влагата в изведнъж пресъхналата си уста.
— Смята се за приятелка на Севанна — добави Гаул.
— Приятелка на Севанна. — Айбара се намръщи. — Но носи халат на гай-шайн. Копринен халат и накити, но все пак… Не си искала да дойдеш, но не си и преляла, за да попречиш на Гаул и Неалд да те доведат. И си уплашена. — Той поклати глава. Как бе разбрал, че е уплашена? — Изненадан съм, че виждам Айез Седай с Шайдо след Думайски кладенци. Или не знаеш за това? Пуснете я, пуснете я. Съмнявам се, че ще се опита да бяга, щом се е оставила да я доведете тук.
— Думайски кладенци са без значение — заяви тя хладно, щом двамата я пуснаха. Пуснаха я, обаче останаха от двете й страни като стражи и тя изпита гордост, че гласът й не трепна.
Мъж, който може да прелива. Двама всъщност, а тя беше сама. Сама и без да може да прелее и една нишка. Стоеше с вдигната високо глава. Беше Айез Седай и трябваше да видят, че е Айез Седай от глава до пети. Как ще знае той дали е уплашена? Ей толкова страх не беше се промъкнал в думите й. Лицето й все едно че беше изсечено от камък, толкова малко показваше.
— Бялата кула си има цели, които никои друг не може да знае или разбере. Там съм по работа на Бялата кула, а вие се месите. Неблагоразумно за който и да било мъж. — Геалданецът кимна унило, все едно че бе научил този урок лично. Айбара само я гледаше безизразно. — Само това, че чух името ви, ме спря да не накажа тези двамата — продължи тя. Ако мурандиецът и айилецът подхвърлеха колко време бе отнело това, щеше да каже, че отначало е била замаяна, но те си замълчаха и Галина заговори бързо и по-високо: