Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— А сега, момчета — каза капитанът, след като платната бяха нагласени, — виждал ли е някой от вас тази земя преди?
— Аз, сър — каза Силвър. — Аз съм взимал вода оттам, когато служех като готвач на един търговски кораб.
— Вероятно най-удобно е да пуснем котва край южния бряг зад островчето, нали? — попита капитанът.
— Да, сър, наричат го Островът на скелета. Едно време той бил сборище на пиратите и един от нашите моряци знаеше всичките имена, с които го назовавали. Онзи хълм откъм север се казва Фокмачта; (Предна мачта. Б. пр.) трите хълма са наредени един след друг в южна посока-Фокмачта, Гротмачта и Бизанмачта, (Най-задна мачта. Б. пр.) сър. Но Гротмачтата — онзи, големия хълм, чийто връх е в мъглата, обикновено наричат „Далекоглед“ поради наблюдателния пост, който стоял там, когато закотвяли някой кораб за ремонт. Те обикновено поправяли тук корабите си, сър, с ваше позволение.
— Аз имам една карта — каза капитан Смолет. — Вижте дали това е същото място.
Очите на Дългия Джон светнаха, когато взе картата, но аз знаех, че той ще се разочарова, като види, че хартията е нова и че това не е истинската карта. И наистина това не беше картата, която бяхме намерили в сандъка на Били Бонс, а едно точно копие с всичките й подробности, названия, плитчините и дълбочините, но без червените кръстчета и ръкописните бележки. Въпреки голямото си разочарование Силвър се овладя и съумя да го прикрие.
— Да, сър — каза той, — това е този същият остров и колко хубаво е нарисуван. Кой ли е извършил това? Пиратите, доколкото знам, са невежи хора. А ето и „Пристанът на капитан Кид“ — същото име, с което един мой приятел моряк го наричаше. Тук има силно течение към юг, което по западния бряг взима северна посока. Вие бяхте прав, сър — каза той, — като натегнахте платната по вятъра и се отправихте към острова. Ако имате намерение да влезете в залива и да хвърлите котва, наистина няма по-подходящо място.
— Благодаря — каза капитан Смолет, — по-късно ще потърся вашата помощ, а сега сте свободен.
Аз бях удивен от хладнокръвието, с което Джон издаде, че познава острова, и да си призная, уплаших се, когато видях, че се приближава към мен. Той, разбира се, не знаеше, че бях подслушвал от ябълковата бъчва как заговорничи, но бях така ужасен от неговата жестокост, двуличие и властност, че изтръпнах, когато той сложи ръка на рамото ми.
— Ах — каза той, — този остров е чудесно място за момче като тебе. Като слезем, ти ще се къпеш, ще се катериш по дърветата, ще ходиш на лов за кози и сам ще се изкачваш по хълмовете като козичка. Ах, тази гледка ме кара да се чувствувам отново млад. Почти забравих, че съм с патерица. Колко хубаво е да си млад и да имаш десет пръста на краката си! Когато искаш да разгледаш острова, кажи на стария Джон и той ще ти приготви закуска за път.
И като ме тупна по рамото най-дружелюбно, той се заклати и се отдалечи. Капитан Смолет, скуайрът и доктор Ливзи беседваха заедно на юта и макар че горях от нетърпение да им съобщя час по-скоро, каквото зная, не смеех да прекъсна разговора им пред всички. Докато още се мъчех да измисля някакъв подходящ повод да ги заговоря, доктор Ливзи ме извика при себе си. Той си бе забравил лулата в каютата и тъй като беше роб на тютюна, искаше да ме изпрати да му я донеса. Щом го приближих и забелязах, че никой не може да ме чуе, аз му прошепнах:
— Докторе, искам да ви съобщя нещо. Повикайте капитана и скуайра в каютата си и намерете някакъв предлог да ме извикате. Имам ужасни новини. Докторът трепна, но веднага се овладя.
— Благодаря ти, Джим — каза той доста високо, като даде вид, че ме бе питал нещо, — това е всичко, което исках да зная.
След тия думи той се обърна и се присъедини към другите двама. Известно време те говореха нещо, без да повишават глас или да показват каквито и да е признаци на смущение, но беше явно, че доктор Ливзи им бе предал моята молба, защото веднага чух как капитанът заповяда на Джоб Андерсън да събере всички моряци на палубата.
— Момчета — каза капитан Смолет, — искам да ви кажа една-две думи. Сушата, която виждаме, е островът, към който пътувахме досега. Мистър Трилони, щедър джентълмен, както на всички е известно, току-що ми зададе един-два въпроса и аз му съобщих, че всички на борда са изпълнявали добре службата си и че повече не бих могъл да желая, затова той, аз и докторът ще слезем в каютата да пием за ваше здраве и добра сполука, а на вас ще бъде поднесен грог, за да пиете за наше здраве и добра сполука. Мисля, че това е много любезно от страна на мистър Трилони и ако сте съгласни с мене, нека всички извикаме дружно „ура“ за този джентълмен.